"Тайната империя" на Путин, която Западът проспа

Дали някъде по земното кълбо Владимир Путин разполага с резервоар за влияние, за чието съществуване или поне потенциал не сме подозирали? Професорът по политически науки и заместник-декан в Бърнард колидж Александър Кули в свое скорошно интервю посочи къде е "скритата империя" на господаря на Кремъл - бившите съветски републики в Централна Азия и Кавказ, които си замълчаха пред лицето на инвазията в Украйна.

Пред френското издание L'Express той посочва категорично: "Владимир Путин успя да възроди влиянието на Русия в постсъветското пространство."

Бавно, но сигурно руският президент знаеше как да укрепи отношенията с тези страни, докато Западът гледа на другата страна. Голяма грешка, защото въпреки санкциите, на които е подложена Русия от страна на международната общност, тя успя да реекспортира стоки през страните-членки на Евразийския икономически съюз - митнически блок, който Западът не "прие" достатъчно "сериозно", отбелязва той.

Александър Кули е предпазлив по отношение на западния подход, основан на изолацията на Русия и бавната интеграция на бившите съветски републики към ЕС или НАТО. "Част от постсъветското наследство" учи, че опитът да се принудят бившите републики от региона да избират между Русия и Запада като цяло не работи много добре." Предизвикателството за бъдещето, предупреждава той, ще бъде да се намерят други вектори на влияние, "за да се принуди Русия да отстъпи и да бъдат изтласкани бившите съветски републики от нейната орбита".

***

L'EXPRESS: След нахлуването в Украйна, редица западни експерти очакваха разрив между бившите съветски републики и Москва. Вие обаче отбелязвате, че това не се случи.

АЛЕКСАНДЪР КУЛИ: Изключвам от наблюдението си балтийските държави, които са част от Европейския съюз и НАТО. Но ако говорим за старите съветски републики от Централна Азия, т.е. Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан, и от трите други, разположени в Кавказ - Армения, Азербайджан и Грузия - то изглежда легитимно да се каже, че нито нарушаването на суверенитета на Украйна, нито ужасът на войната не предизвикаха никаква категорично възмутена обществена реакция. Вместо това видяхме по-предпазливи изявления с "неутрални" акценти.

Във всеки случай, със сигурност няма силни послания, осъждащи ясно нахлуването в Украйна. Въпросът Ви в основата си разкрива факта, че все още ни е трудно да приемем тази реалност. Неточно е да се каже, че Владимир Путин е изправен пред единен фронт в полза на Украйна. Това изкривява нашето разбиране за ситуацията.

Някои вестници, например, интерпретираха речта на Касим-Жомарт Токаев, президента на Казахстан, произнесена на Икономическия форум в Санкт Петербург като знак, че е критикувал Владимир Путин, когато той потвърди, че страната му не признава самопровъзгласилите се републики Донецк и Луганск. Но за всеки, който би си направил труда да го изслуша до самия край, той просто съобщи факта, че Казахстан прилага международното право по последователен начин. Така че не можем да кажем, че той е "заел позиция", а по-скоро е маневрирал фино, за да не обиди никой...

Дори в Грузия, където общественото мнение със сигурност масово подкрепи Киев, правителството не наложи санкции на Русия въпреки международния натиск. Това, което казвам тук, не означава, че тези държави не са притеснени от войната в Украйна. Те са, но не искат - или не могат - да подкрепят Киев.

L'EXPRESS: Защо?

АЛ. КУЛИ: Обяснението е следното: Владимир Путин успя да възроди влиянието на Русия в постсъветското пространство. Това е неговата скрита империя. Тридесет години минаха от разпадането на Съветския съюз. През това време се появиха много институции и връзки, които затегнаха отношенията между постсъветските държави и Русия. Това е заложено на карта, но ние продължихме да пренебрегваме тази реалност.

Западът, например, не прие достатъчно сериозно Евразийския икономически съюз като реален икономически блок. И сгреши. Защото, когато Русия беше санкционирана, тя по този начин е могла да реекспортира стоки през страните-членки от този митнически блок, включително Киргизстан, Казахстан и Армения. Мълчанието на бившите съветски републики не е странно на фона на тези икономически връзки, които са изтъкани в дългосрочен план. Но това не е всичко: неочакваният приток на руски граждани в тези региони след инвазията в Украйна засили тази взаимозависимост.

L'EXPRESS: Обяснете ни...

АЛ. КУЛИ: Притокът на граждани има икономически последици. По време на първата вълна на заминаване на руски граждани, по-специално ИТ специалистите, които останаха без работа след забраната на социални мрежи като Meta и Instagram в Русия през март 2022 г., успяха да се установят отново без визи в бившите съветски републики, но също и в Турция. За да добиете представа, ръстът на БВП на Армения се е увеличил от 1% на 12% през 2022 г., само заради пренасочването на руски ИТ специалисти.

След това имаше втора вълна през септември 2022 г., с първата мобилизация, при която стотици хиляди руснаци избягаха. Това е още един аспект на тази взаимозависимост: сътрудничество в областта на сигурността. В този период, наистина успяхме да наблюдаваме разговори между ФСБ и техните колеги от Централна Азия, с обмен на данни за политически дисиденти, антивоенни активисти... Следователно тези две миграционни вълни ни казват две неща: първо, до каква степен е засилило пристигането на руски граждани икономическите интереси между тези страни и Русия. Второто е: установено е сътрудничество, включително по въпросите на сигурността. Връзки които вече са съществували преди това поради миграцията на работници към Русия, но не по толкова активен начин.

L'EXPRESS: Подходът на Запада, основан на изолацията на Русия и бавната интеграция на бившите съветски републики в ЕС или НАТО беше ли адаптиран към тази реалност?

АЛ. КУЛИ: Част от постсъветското наследство ни учи, че опитът бившите републики от региона да бъдат притиснати да избират между Русия и Запада обикновено не работи много добре, защото Путин ги смята за своя територия и възприема влиянието на Запада като заплаха. Всеки път, когато Западът се е опитал да окаже явно влияние върху страните от бившия СССР, това е довеждало до политическа криза или геополитическа ескалация. Очевидно е, че нахлуването в Украйна не е по вина на НАТО. Въпреки това, точно когато въпросът за интеграцията на бившите съветски републики беше повдигнат на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г., Путин си показа зъбите.

Спомнете си също, че през 2001-2002 г. Русия и Западът си сътрудничиха във войната срещу тероризма. Владимир Путин дори беше първият световен лидер, който се обади на Джордж У. Буш, за да предложи на Съединените щати военни бази в Централна Азия и обмен на разузнавателна информация. Това, което той направи, вероятно е било с користни цели, за да се подобри статутът на Русия и за да оправдае собствените си репресии в Чечня. Факт е, че имаше период, когато отношенията между Запада и Русия не бяха противоречиви.

Но нещата започнаха да се променят по време на войната в Ирак през 2003 г. Не е случайно, че през същата година "революцията на розите" в Грузия доведе на власт прозападно правителство, нетърпеливо да се присъедини към НАТО. През 2004 г. "Оранжевата революция" доведе на власт правителство с амбиции, подобни на тези на Киев... Всеки път Владимир Путин възприемаше това като провал и опит за дестабилизация от страна на Запада. За него бившият СССР е и ще си остане негова сфера на влияние. Много държави започват да си вземат поука от този епизод: много е трудно, ако не и невъзможно, да се отхвърли Москва и да се избере изключително Запада, без риск от открит конфликт.

L'EXPRESS: Някои от тези страни обаче биха могли да бъдат следващата цел на Владимир Путин, според някои експерти...

АЛ. КУЛИ: Ако се притеснявате, че ще станете следващата мишена на Владимир Путин, какво трябва да направите? Какъв е най-добрият начин да се избегне това? Да осъдим Русия или да останем в сянка? Очевидно е, че това е второто решение. Следователно причината за мълчанието им е смесица от принуда и, отчасти, институционално влияние. Освен това, идването на Доналд Тръмп на власт им дава допълнителна причина да изберат този път.

Всъщност много страни от Централна Азия се чувстват относително удобно с транснационалния подход на американския президент, който не ги принуждава да избират, нито пък ги поучава за зачитането на човешките права. Както той иска да прави бизнес, така той няма да критикува недемократичните им практики. Накратко, той няма да ги принуди да избират между Запада и Русия. По същество, линията на Доналд Тръмп дава тласък на Путин по отношение на влиянието.

L'EXPRESS: По-конкретно, какъв интерес има Владимир Путин от тази ситуация, отвъд въпроса за влиянието?

АЛ. КУЛИ: Какво превръща една държава във велика сила? Сферата на влияние. Путин знае това твърде добре. След войната в Грузия през 2008 г., Русия ясно показа желанието си да защити "сфера на влияние" в постсъветското пространство. Ето защо Евразийският икономически съюз е толкова важен за него и неговите елити от гледна точка на икономическа тежест. Съществува и Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) от гледна точка на сигурността...

Малко по малко Владимир Путин се опитва да въведе този тип регионална инфраструктура, за да оправдае това, което счита за своя територия. Няма съмнение, че за бившите съветски републики, ситуацията е трудна: коя държава не иска да бъде суверенна и независима? Следователно предизвикателството за в бъдеще ще бъде да се намерят начини за осигуряване на други вектори на влияние, за да се принуди Русия да отстъпи и да се окаже натиск върху бившите съветски републики да излязат извън нейната орбита.

Китай също е регионален гигант. Това ще бъде трудно. Но потенциалните конкуренти на Русия започват да еволюират. Европейският съюз със сигурност е един от тях. Някои също така разглеждат Южна Корея и Япония като важни партньори, както и Съединените щати по отношение на инвестициите. Но тези страни все още са в близост до Пекин и Москва. Там географията е важна. Следователно ще бъде трудно да се предложи алтернатива на тези страни.

L'EXPRESS: До каква степен възходът на Китай в Централна Азия може да отслаби, вместо да допълни руското влияние?

АЛ. КУЛИ: През последните петнадесет години много експерти в региона твърдят, че ако възникне напрежение между Русия и Китай, то ще се случи точно в Централна Азия. Ако Путин счита този регион за своя сфера на влияние, това не пречи на Китай да следва икономическата си програма в региона - независимо дали чрез проекти като инициативата на Новите пътища на коприната или изграждането на магистрали, железопътни линии, мрежи от електрически или газопроводи...

По подобен начин отдавна се говори, че Пекин отговаря за икономиката, а Русия за сигурността, но това вече не е съвсем така. Китай има присъствие по сигурността в Таджикистан. Както и много китайски частни охранителни компании в Централна Азия съхраняват активи като мини или предоставят консултантски услуги. С други думи, вместо да се противопоставя на Китай, Русия е по-склонна да приеме неговото присъствие.

Просто е: Москва и Пекин са единни в стремежите си да се противопоставят на "западния международен ред". За да се убедите в това, просто обърнете внимание, че при всяка криза двете страни са успявали да намерят компромис. Преди войната в Украйна, през януари 2022 г., в Казахстан избухнаха протести и безредици. Тогава Касим-Жомарт Токаев поиска от Русия да изпрати "миротворци" от ОДКС и тя го направи. Китайците мълчаха няколко дни и имахме основание да се опасяваме, че имат негативно отношение към този подход. Но те най-накрая изразиха подкрепата си, обвинявайки външните западни сили, че те са източникът на проблемите. Така виждаме, че те се разбират, отчасти защото техните интереси не са пряко противоположни.

L'EXPRESS: До 2030 г., края на мандата на Путин, предвиждате ли по-забележимо обръщане на постсъветските държави към Запада, или обратното, трайно консолидиране на руската сфера на влияние?

АЛ. КУЛИ: Това ще зависи от всяка държава и нейната вътрешна ситуация. В Грузия все още има напрежение, като правителството се възприема като все по-голям съюзник на Москва и все по-голям противник на интеграцията на страната със Запада. Следователно може да има и обратна реакция. В Армения, дори страната да поддържа икономически връзки с Русия, се опитват да се освободят от някои от ангажиментите си за сигурност и да се приближат до Франция и европейските страни.

Но това, което ме тревожи най-много, е Молдова. Тази страна със сигурност иска толкова интеграция, колкото и европейските страни са готови да ѝ предложат, но същевременно ще бъде трудно, защото Москва ще се противопостави. Така че не мисля, че ще видим съвместна преориентация към Запада през следващите години. Тъй като търсенето на варианти, конкуриращи се с Русия, продължава. В крайна сметка всяка държава ще трябва да разработи стратегия, така че Владимир Путин да я остави на мира.

За някои това ще означава да установят партньорства с азиатски държави, за други - да се опитат да създадат по-силни връзки с Европейския съюз. Някои вероятно ще се опитат да заздравят партньорството и сътрудничеството си с Китай. Но се обзалагам, че до 2030 г. няма да видим нито едно открито антипутинско правителство в постсъветските държави.