Путин клъвна на провокацията на Зеленски. Сам се разобличи, че не иска мир

Докато войната между Русия и Украйна продължава на бойното поле, световните лидери водят свои собствени кампании чрез дипломация, натиск и стратегически маневри, пише в свой анализ британското списание The Spectator.

Само преди няколко дни лидерите на Великобритания, Германия, Франция и Полша пристигнаха в Киев, за да призоват Владимир Путин да приеме 30-дневно, безусловно прекратяване на огъня. Посланието беше ясно: ако Москва откаже, западните съюзници ще затегнат санкциите и ще увеличат военната помощ за Украйна.

Още новини от Украйна

Окуражен от тази единна демонстрация на подкрепа, Володимир Зеленски нарече прекратяването на огъня "първата стъпка към истинско прекратяване на всяка война".

Но до сутринта Кремъл публикува изявление, което напълно игнорира прекратяването на огъня. Вместо това Путин предложи възобновяване на преките мирни преговори с Украйна в Истанбул на 15 май - без предварителни условия. Този ход директно оспори искането на ЕС прекратяването на огъня да е преди всякакви преговори.

"Предлагаме на властите в Киев да възобновят преговорите, които бяха прекъснати през 2022 г., и, подчертавам, без никакви предварителни условия", каза Путин.

Предложението звучеше като искане за вдигане на бяло знаме, като се имат предвид предишните условия на Кремъл: Украйна да признае Крим за руска територия, да обещае неутралитет и да се разоръжи. Зеленски отхвърли тези условия тогава, заявявайки, че "суверенитетът и териториалната цялост на Украйна не могат да бъдат предмет на преговори".

През трите години оттогава положението на Украйна се влоши: стотици хиляди загинаха, милиони са разселени, а голяма част от икономиката, индустрията и инфраструктурата на страната е в руини.

Възобновяването на преговорите в Истанбул би подчертало резкия контраст между позицията на Украйна тогава и сега - контраст, който Путин вероятно е искал да подчертае, когато е заявил: "Ситуацията се промени коренно от 2022 г. насам", сигнализирайки за нарастващото влияние на Русия, докато Украйна отслабва.

Неочакваното съгласие на Зеленски да присъства лично на срещата на 15 май в Истанбул предизвика спекулации. Някои го интерпретираха като стъпка към мир; други се опасяваха, че това е знак за капитулация. Но за тези, които са запознати със стила на дипломация на Зеленски, ходът отразяваше познат модел: поемане на инициативата чрез личен контакт, дори под силен натиск.

Да си спомним срещата на върха в Париж през декември 2019 г., когато Зеленски се срещна с Путин за първи път. Въпреки по-рано приетите Мински споразумения, Зеленски лично промени курса, като настоя за пълно изтегляне на Русия от Донбас преди каквото и да е политическо решение. Искането смая Путин, който обвини Зеленски, че се отказва от предишни ангажименти, проваляйки преговорите.

Подобен срив се случи в Истанбул през 2022 г. Споразумението, за което се твърди, че е финализирано от представителите на Зеленски, беше внезапно отменено, когато Украйна се оттегли от преговорите. В телевизионно обръщение Зеленски заяви: "Не можем да се доверим на обещанията на Русия." Американските и европейските дипломати бяха смаяни, но не настояваха за възобновяване на преговорите, очаквайки украинска контраофанзива, която така и не се осъществи.

Войната се проточи и разочарованият Путин направи всичко възможно, за да попречи на Украйна да си върне превъзходството.

Като по-скорошен пример, погледнете януари 2025 г., когато Зеленски пътува до Вашингтон, за да се срещне с Доналд Тръмп относно предложена сделка за редкоземни метали. Дискусията бързо ескалира в разгорещен спор, проваляйки споразумение, което Зеленски смяташе за неблагоприятно за Украйна. Епизодът подчертава предпочитанието му към лична дипломация с високи залози - дори когато това означава да се оттегли в последния момент.

Тези повтарящи се модели предполагат вероятния резултат в Истанбул: Зеленски ще използва преговорите не за постигане на мир, а за да покаже, че Русия е страната, която не е готова да направи отстъпки. Това може да е единствената жизнеспособна тактика, която му е останала, предвид картите на масата.

Заобиколен от променливи съюзи и непостоянна подкрепа, Зеленски е принуден да ходи по острието на бръснача - от него се очаква да преговаря, без да отстъпва, да се бори, без да застрашава изборите, и да обединява съюзници, които може да не са напълно ангажирани. Русия се възползва от изтощението на Украйна на бойното поле, докато някои западни лидери използват привидно мирните преговори, за да обслужват вътрешната аудитория, оставяйки на Зеленски малко реални възможности.

И все пак, Зеленски отново и отново успява да преведе Украйна през привидно безнадеждни сценарии.

От удържането на Киев в ранните дни на инвазията до преодоляването на енергийни кризи, дипломатически провали и политическа изолация, той демонстрира умение да маневрира под натиск и да превръща слабостта в неподчинение. Истанбул може да се превърне в нова глава в тази история.

Що се отнася до днес, Зеленски не може да откаже да преговаря - това би довело до обвинения, че удължава войната, за да забави президентските избори в Украйна и да се задържи на власт. Но той също така не може да подпише сделка, която би наподобявала капитулация.

Така че и Киев, и Москва вероятно ще си тръгнат от Истанбул с празни ръце - и с подновен лиценз да продължат войната. Всяка страна ще обвинява другата за провала и двете ще се обърнат към Тръмп като потенциален посредник. Чия страна ще заеме Тръмп? Последните му изявления не оставят никакво съмнение.

Вместо да ухажва Белия дом или открито да флиртува с Кремъл, Зеленски сега се стреми да си осигури единна европейска подкрепа - макар че се показва като непреклонен, уверен в победата авангард.

Една стъпка в тази посока вече е направена. Докато Путин предложи само възобновяване на преговорите в Истанбул - без да споменава лично присъствие - Зеленски заяви, че ще бъде там лично, в очакване кремълския лидер да се появи. Това не беше толкова покана, колкото провокация, и едва ли щеше да се хареса на Путин.

Това е само първото от многото препятствия по така наречения път към мира. Пътят пред Зеленски и Путин не е просто твърде тесен и за двамата лидери - той ги води в противоположни посоки.