Ново кръвно изследване показва точно колко вредни храни ядем

Учени от Националния здравен институт на САЩ (NIH) са разработили нов метод за обективно измерване на приема на силно преработени храни, използвайки анализ на кръв и урина. Изследването, публикувано в списание PLOS Medicine, прилага машинно обучение за идентифициране на стотици метаболити – молекули, образувани в хода на метаболитни процеси, – които се свързват с консумацията на преработени храни.

Екипът, ръководен от д-р Ерика Лофтфийлд от Националния онкологичен институт в Мериленд, е създал така наречен „биомаркерен индекс“, който прогнозира количеството приети ултрапроцесирани храни въз основа на състава на метаболитите в телесни течности.

Данните са събрани от 718 възрастни участници, които предоставят кръвни и уринни проби и описват хранителните си навици в рамките на 12 месеца. В допълнение е проведено и краткосрочно контролирано клинично проучване с 20 доброволци. Те се хранят в продължение на две седмици с храни с високо съдържание на ултра преработени храни, след което преминават на диета без такива храни за същия период.

Как биомаркерите показват колко вредно се храним?

„Установихме, че стотици метаболити в кръвта и урината корелират с процента на енергийния прием от ултрапроцесирани храни“, заявява д-р Лофтфийлд в коментар за Fox News Digital.

Според NIH, досегашните широкомащабни изследвания за влиянието на тези храни върху здравето обикновено разчитат на самостоятелно попълнени хранителни въпросници, които са податливи на неточности. Новият подход предлага обективен метод за оценка, основан на биомаркери, който свежда до минимум субективните грешки и е в синхрон с нарастващия интерес към метаболомиката.

„Изненадващо беше да установим, че метаболитите, свързани с ултрапреработени храни, участват в множество и разнообразни биологични процеси. Това подчертава сложното въздействие на диетата върху човешкия метаболизъм“, допълва Лофтфийлд.

Силно преработените храни се определят от NIH като „готови за консумация или затопляне индустриални продукти, обикновено с висока калорийна стойност и ниско съдържание на основни хранителни вещества.“ Хранителни режими с високо съдържание на UPFs са свързвани с повишен риск от хронични заболявания, затлъстяване и някои видове рак.

Изследователите уточняват, че новият метод изисква допълнителна валидация преди да бъде прилаган широко. Настоящите резултати са базирани предимно на извадка от възрастни хора, което налага проучвания върху различни възрастови групи и хранителни навици.

„Метаболитните индекси трябва да се оценяват и адаптират в популации с различен хранителен режим и нива на прием на преработени храни“, подчертава Лофтфийлд.

Въпреки ограниченията, изследователите посочват, че този подход може да се използва в бъдеще за изследване на връзките между диетата и хроничните заболявания. Като практическа препоръка за намаляване на приема на ултрапреработени храни, Лофтфийлд съветва потребителите да следят етикетите с хранителна информация и да ограничават храни с високо съдържание на добавени захари, наситени мазнини и натрий.