Разгадаха вековната мистерия за изчезналите заселници на остров Роанок

Остров Роанок, разположен край атлантическото крайбрежие на днешния американски щат Северна Каролина, е сцена на една от най-дълбоките и дълголетни загадки в ранната история на Новия свят. През 1587 г. там се установява група от 118 британски заселници, водени от Джон Уайт – опитен картограф и колониален управител. Когато Уайт се завръща от Англия три години по-късно, заварва зловеща картина: колонията е изчезнала без следа.

Днес, повече от 400 години по-късно, учените вярват, че мистерията на "изгубената колония" най-сетне е напът да бъде разгадана.

Опитите на Англия да създаде първа постоянна колония в Новия свят започват с неуспешна експедиция през 1585 г., ръководена от сър Ричард Гринуел и Ралф Лейн. Истинската колония обаче е основана през 1587 г. от Джон Уайт по заповед на сър Уолтър Роли. Сред заселниците има жени и деца – включително внучката на Уайт, Вирджиния Дейър, първото английско дете, родено на американска земя.

Но трудностите не закъсняват: липса на храна, конфликт с местни племена, несигурност. Притиснат от обстоятелствата, Уайт отплава обратно към Англия за помощ. Той успява да се завърне едва през 1590 г., забавен от войната с Испания. Това, което открива, е пълна пустота – без следи от борба, без тела, без инвентар. Единственото, което намира, е думата „Croatoan“, издълбана на дърво, и „Cro“ – на друго.

Хипотези, теории и догадки: Къде изчезват заселниците?

В продължение на векове изчезването на колонистите е било предмет на спекулации. Сред водещите теории са:

• Избиване от местни племена – макар да няма следи от насилие.

• Глад и болести – възможна причина за разпад на общността.

• Бягство или евакуация – доброволно напускане в търсене на по-добри условия.

• Асимилация – сливане с местните индиански племена, особено с народа на кроатоаните.

Най-мистериозната улика – надписът „Croatoan“ – насочва вниманието към съседния остров Хатерас (по онова време известен като остров Кроатоан), обитаван от племето със същото име.

Какво откриваме днес?

Съвременни археологически изследвания предоставят нови, по-конкретни улики. Екип, ръководен от археолога проф. Марк Хортън от Университета в Бристол, провежда разкопки на остров Хатерас и открива европейски артефакти: медни пръстени, железни ножове, ковашки инструменти – предмети, несвойствени за местната материална култура.

"Намерихме артефакти, характерни за англичаните от 16 век – предмети, които местното население не е можело да произведе самò. Това е силен индикатор, че част от колонистите са достигнали до острова и са се интегрирали в племето," обяснява Хортън.

Освен археологическите находки, устната история на племето Lumbee – смятано за потомци на кроатоаните – също подкрепя хипотезата за асимилация. Членове на племето твърдят, че техните предци са се смесили с "белите хора", говорещи староанглийски. През 20 век се правят и генетични тестове, които показват наличие на европейски ДНК маркери у част от членовете на племето, макар резултатите да не са окончателни.

Все повече историци приемат версията, че колонията не е била унищожена, а е оцелявала чрез адаптация. В условията на глад, политическа изолация и географска несигурност, присъединяването към местно племе може да е било най-разумното и човешко решение. А това напълно променя досегашния наратив за "изгубена" колония – тя не е изчезнала безследно, а е оставила следа, макар и не в регистрите на Британската империя.

Историята на Роанок е символ на рисковете, предизвикателствата и културните сблъсъци в зората на колониалната епоха. Благодарение на съвременната наука и внимателния прочит на археологическите и антропологични данни, мистерията вече не изглежда толкова неразрешима. Вместо трагедия, тя може да се окаже разказ за оцеляване, интеграция и човешка адаптация – много по-сложен и интересен от романтичните митове, които я заобикалят.

А колонията от Роанок? Може би тя никога не е била изгубена – просто е избрала да живее по нов начин.