"Все по-страшно е": как евакуират хората от Константиновка

Пътят към Константиновка минава през коридор от антидронови мрежи. Генадий Юдин, ръководител на евакуационната група "Белите ангели" в Донецка област, шофира брониран автомобил, оборудван със система за защита от стандартните дронове. Освен това полицаите са въоръжени с пушки-помпи - за противодействие на безпилотни летателни апарати, управлявани с оптични кабели, каквито вече се виждат над града.

Всеки ден полицията евакуира жители на Костантиновка. По данни на местната администрация в града са останали не повече от 8500 жители - от 67 000, колкото са били преди началото на войната. Заради постоянните руски атаки почти всеки ден има загинали и ранени. Затова властите призовават цивилните граждани да се евакуират.

Улиците са пусти

Навсякъде край пътя се виждат изгорели коли. Между сградите са поставени противотанкови прегради, бетонни бариери и бодлива тел. Много къщи носят белезите на руския обстрел, зад оградите им все още могат да се видят цветни лехи. Пред някои от тях стоят чували с боклук, сякаш службата по чистотата ще дойде да ги вдигне.

Полицаите спасители обикалят града в търсене на нужния им адрес. Няма кого да попитат, тъй като хората излизат рядко - само да напазаруват набързо. В крайна сметка се открива търсената къща, в която живее самотен възрастен мъж.

"Не знам къде са, не виждам", казва той объркано на полицаите, които търсят неговите документи и вещи. Те хващат незрящия мъж за ръка и го извеждат от двора, пълен с натрошени стъкла и гилзи. Обясняват му, че са от "Белите ангели" и ще го заведат на сигурно място.

И следващият адрес затруднява полицаите, но накрая стигат до къщата. Там обаче няма никой и те предполагат, че двете жени, които са поискали да бъдат евакуирани, са тръгнали сами.

Ръководителят на евакуационната група майор Генадий Юдин казва за ДВ, че от около седмица насам желаещите да бъдат изведени от града стават все повече: "Хората вече не се плашат от дроновете, а от авиацията - когато виждат как цели къщи биват разрушавани и нито стените, нито мазетата помагат".

Погребват мъртвите по улиците

Армията на Русия се опитва да обкръжи Константиновка, придвижвайки се към града откъм Часов Яр, Торецк и Покровск. В южните покрайнини на Константиновка живее възрастна жена, която също е поискала евакуация. Полицаите я откриват в дома ѝ, но тя отказва да тръгне с тях - оплаква се от високо кръвно и повръщане. "До половин час ще бъдете в болницата", убеждават я те и добавят, че линейка няма как да стигне до това място. Жената пита колко чанти може да вземе със себе си и моли полицаите да дойдат по-късно - без обаче да е сигурно, че те ще могат да се върнат. "Тук е пълно с дронове", казва полицайката Настя.

"Белите ангели" са свикнали с такива ситуации. Групата е евакуирала цивилни след руската офанзива в Авдеевка, а след това и от селища в цял Донбас. Вчера полицаите са изнесли от Покровск телата на двама загинали - извадили са единия от кола, ударена от дрон, а другият е починал в дома си. Дъщеря му помолила полицията да прибере тялото, за да погребе баща си както подобава.

Напоследък мъртвите в Покровск се погребват направо на улицата. На идване Генадий е преброил 22 такива гроба. Той се надява, че всички те ще бъдат препогребани. Всяко пътуване крие опасности. Така например в Покровск предния ден, докато пренасяли едно от телата до колата, наблизо ударил дрон и един полицай от екипа бил ранен от шрапнел в коляното. В болницата набързо зашили раната и човекът отново е на работа.

"На ръба на хуманитарна катастрофа"

По пътя към следващия адрес се вижда повреден автобус, до който някой е оставил букет рози. Преди няколко дни на това място е загинал шофьорът, а един от пътниците е бил ранен. Оттогава автобусите в града са спрели да се движат.

В източните покрайнини на Константиновка се намира улица "Бахмутская", водеща към Часов Яр. Там живее самотен възрастен мъж на име Виктор. Той вече е събрал багажа си. Докато пренася чантите до колата, във въздуха се появява дрон, но мъжът остава спокоен. "Този е от нашите", обяснява той.

Акцията по евакуацията е забелязана и от съседите - двойка пенсионери. Домакините изнасят чаши и чайник на пейката до вратата. Те също щели да тръгнат, но по-късно, обяснява съпругът Валерий. "Мислехме, че нещо ще се промени, но става все по-зле и по-зле", казва на свой ред жена му Наталия. "Страшно е", допълва Валерий.

Оградата и прозорците им са повредени от руския обстрел. Ток и вода няма, само газоподаването не е спряло. Комуникациите са прекъснати. Областната администрация определя ситуацията в Константиновка като "на ръба на хуманитарна катастрофа".

"В Москва ли ни водите?"

На следващия адрес чака самотна възрастна жена. Тя излиза бавно на верандата, прегърбена е. Полицаите ѝ помагат да изнесе чантите си от къщата, като я убеждават да остави част от тях, тъй като в колата вече няма достатъчно място. "Хората са приоритет. Няма да има къде да седнем", казват те.

Вече в колата една възрастна жена ги пита дали са от Москва. Вероятно е решила, че са руснаци, които са влезли в града. "Да", шегува се Дмитрий. "Затова пътувахме дотук толкова дълго." Никой от евакуиращите се обаче не се смее.

Колата минава край разрушената сграда на гарата. На една оцеляла стена все още може да се прочете надпис на английски: "Не искаме много, трябват ни само артилерийски снаряди и авиация, останалото ще свършим сами". Там, край някогашната гара, чака мъж, съпровождан от голямо уплашено куче. Щом зърва екипа за евакуация, хуква към жилището си, за да вземе чантите си.

Неизвестността плаши хората

Мъжът се казва Сергей. Сестра му Татяна плаче в апартамента, сред събрания багаж - не иска да тръгва. "Вземай си нещата", не издържа мъжът и започва да крещи на сестра си. Полицаите наблюдават сцената. "Аз самият съм от Авдеевка. Никой няма да те нарани", уверява я Генадий.

Жената обаче продължава да се колебае. Накрая се съгласява, взема вече опакованата си чанта и тръгва към колата. "Хората отказват да бъдат евакуирани, защото се страхуват от неизвестността - къде ще отидат, как ще продължат да живеят", обяснява Генадий. И допълва: "Този страх е по-силен дори от страха от смъртта и хората остават под обстрела".

Бъдещето на евакуираните наистина е неясно. Полицията ги предава на доброволци, които ги отвеждат в приют в Павлоград в Днепропетровска област. Там им се оказва съдействие за получаването на финансова помощ. Тя едва ли ще им стигне за наемане на жилище в сравнително безопасните градове на Днепропетровска област. "Тръгвам накъдето ми видят очите", свива рамене един от евакуираните.

А "Белите ангели" ще се върнат в Константиновка, за да вземат още две жени, за които не е имало достатъчно място в колата.

Автор: Хана Соколова