Тежки времена в Турция

Тази година не е особено добра за турските акции. Особено след политическото земетресение около ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу курсовете им полетяха надолу. Напоследък те успяха да възстановят част от загубите си, а надеждите на пазара сега са свързани с възможно понижаване на основния лихвен процент. Само че експертите не очакват нещо подобно да бъде обявено на предстоящото този четвъртък заседание на турската Централна банка. а най-рано в края на юли, пише германският "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" ( ФАЦ).

Как политическите сътресения влияят на икономиката

А всъщност спадът на инфлацията до 35,4% през май - най-ниското ниво на обезценяването в Турция от края на 2021 година - би могъл да бъде аргумент за намаляването на лихвите. В момента основният лихвен процент е 46%. След като през пролетта на миналата година инфлацията, която достигна 75%, започна бавно да спада, в края на 2024 Централната банка също започна да облекчава политиката си на високи лихвени проценти и понижи основния лихвен процент от 50% на 42,5%.

Това развитие обаче приключи бързо с паническите реакции на международните финансови пазари след ареста на Имамоглу: турската лирата се срина и Централната банка трябваше да се намеси. Покупките в подкрепа на лирата струваха на валутния резерв десетки милиарди долари, а основният лихвен процент трябваше отново да беше повишен.

В самата Турция това предизвика разнопосочни реакции, пише ФАЦ. За икономиката, стенеща под влиянието на разходите за заплати и инфлацията, скъпите заеми и нарастващите разходи бяха лоша новина. Тъй като инфлацията изпреварва обезценяването на лирата, е трудно увеличението на вътрешните разходи да бъде прехвърлено върху чуждестранните клиенти. На този фон се заговори, че не е изключено министърът на икономиката и финансите Мехмет Шимшек да бъде сменен. Преди две години президентът Реджеп Тайип Ердоган специално възложи на Шимшек, уважаван икономист във финансовия свят, да разработи нова икономическа политика за борба с инфлацията, припомня германското издание.

Той обаче вижда признаци за положително развитие, сред които са трайно намаляващата инфлация, изгледите за устойчив растеж, мерките за насърчаване на кредитирането, подобреното събиране на данъци (473 000 души за първи път са подали данъчни декларации), както и някои политически благоприятни развития. Едно такова е например фактът, че след като ПКК се саморазпусна, Турция може да пренасочи една част предвидените за борба срещу тероризма средства към други дейности. Същото важи и за падането на режима на Асад в съседна Сирия, което открива икономически възможности пред Турция да се включи във възстановяването на страната.

Въпреки това анализаторите не са оптимисти за бъдещето. Янис Хюбнер от банката Deka очаква "продължителна фаза на вътрешнополитически репресии" в Турция, а анализаторите от BBVA-Garanti изброяват следните рискове: опасност от повишаване на цените на храните, задържане на инфлацията в сектора на услугите и несигурност относно фискалния курс. Поради това инфлацията в края на годината може да е 31%, което е над целта, към която се стреми Централната банка.

Валутният експерт на "Комерцбанк" Тата Госе не вижда как политиците ще се съгласят на още по-строги икономии, за да падне инфлацията до желаните 5 процента. И в този смисъл той е скептичен по отношение на инфлацията и стабилизирането на обменния курс на турската лира, посочва ФАЦ.

Текущата сметка продължава да е на червено. Според данните, публикувани в началото на тази седмица, до април тази година дефицитът вече е възлизал на 20,3 милиарда долара – с около 50 на сто повече, отколкото през същия период на миналата година. Тази тенденция Госе нарича "катастрофална".

Само това липсваше: война между Израел и Иран

Световната банка обаче вижда икономическите перспективи на Турция в по-благоприятна светлина: тя очаква брутният вътрешен продукт да нарасне с 3,1%, вместо с прогнозираните преди това 2,6 на сто. Една от причините за подобрението е "агресивното затягане на паричната политика" на Шимшек, а друга - по-благоприятните световни цени на енергията. Единственият недостатък е, че междувременно избухна война между Израел и Иран, които са съседи на Турция, пише още ФАЦ.