Путин иска четири украински региона, неутрален Киев и писмено обещание от Запада, че НАТО няма да се разширява на изток

Изглежда руският президент Владимир Путин е очертал условията за прекратяване на войната в Украйна, включително писмено обещание от страна на западните лидери да спрат разширяването на НАТО на изток и отмяна на някои санкции срещу Русия, съобщи Ройтерс, позовавайки се на три руски източника, предаде агенция Укринформ, цитирана от БТА.

„Путин е готов да сключи мир, но не на всяка цена“, заяви един от високопоставените руски източници, запознат с мисленето на най-високо ниво в Кремъл.

Трите руски източника твърдят, че Путин иска писмено обещание от страна на основните западни държави да не разширяват ръководения от САЩ алианс НАТО на изток - с други думи изключване на членството на Украйна, Грузия и Молдова и други бивши съветски републики.

Русия иска също така Украйна да бъде неутрална, да бъдат отменени някои западни санкции, да бъде решен въпросът със замразените руски суверенни активи на Запад и да бъде осигурена защита на рускоговорящите в Украйна.

Първият източник заяви, че ако Путин осъзнае, че не е в състояние да постигне мирно споразумение при собствените си условия, той ще се опита да покаже на украинците и европейците чрез военни победи, че „утрешният мир ще бъде още по-болезнен“.

В миналото НАТО е заявявала, че няма да промени политиката си на „отворени врати“ само защото Москва го изисква, посочва Укринформ.

Първият източник на Ройтерс заяви, че ако Путин види тактическа възможност на бойното поле, той ще продължи да настъпва в Украйна, и че Кремъл вярва, че Русия може да се бори с години, независимо от санкциите и икономическите трудности, наложени от Запада.

Вторият източник заяви, че Путин вече не е толкова склонен на компромиси по отношение на териториите и се придържа към публичната си позиция, че иска да получи целите четири региона в Източна Украйна, за които претендира Русия.

„Путин е втвърдил позицията си“, каза вторият източник по въпроса за териториите.

Руският външен министър Сергей Лавров е разговарял с американския си колега Марко Рубио за подготовката на "конкретни предложения" за следващия кръг на преките преговори с Киев, предаде Ройтерс, цитирана от БТА, като се позова на изявление на руското външно министерство.

Още новини от Украйна

Лавров е обсъдил с Рубио и прилагането на споразуменията между президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп, постигнати по време на телефонния им разговор преди седмица, според изявление на сайта на министерството.

По-рано Лавров заяви, че Русия предлага следващите преговори да се проведат в понеделник в Истанбул.

Украинският министър на отбраната Рустем Умеров от своя страна заяви днес, че Киев вече е предал своята версия на меморандума за мир на руската делегация, отбелязва Ройтерс.

Той подкани Москва да сподели своята версия на меморандума без отлагане.

"Ние не се противопоставяме на следващи срещи с руснаците и очакваме техния "меморандум", за да може срещата да не е напразна и да може наистина да ни приближи до прекратяването на войната", подчерта Умеров, след като руската страна предложи следващата среща да се проведе в Истанбул на 2 юни.

"Руската страна има поне още четири дни преди заминаването си, за да ни предостави своя документ за преглед", подчерта той.

Германският външен министър Йохан Вадефул заяви, че вижда принципно единомислие със САЩ в стремежа към мир в Украйна, въпреки съществуващите различия, предаде ДПА, цитирана от БТА.

„По много въпроси, както успяхме да се уверим отново днес, ние споделяме едни и същи интереси и цели - например, когато става въпрос за устойчив мир за Украйна“, каза министърът след първата си среща с американския си колега Марко Рубио във Вашингтон.

Снощи той разговаря с Рубио за около 15 минути на четири очи, а след това за още 30 минути в състава на делегацията.

„И двамата искаме незабавно прекратяване на огъня. Това беше многократно подчертано“, каза Вадефул и допълни: „Затова днес се договорихме, че ще координираме тясно следващите стъпки, така че (руският президент) Владимир Путин най-накрая да седне на масата за преговори, така че Русия най-накрая да започне сериозни преговори“.

Важно е да се запази натискът, каза министърът.

Пътуването на Вадефул послужи и като подготовка за посещението на германския канцлер Фридрих Мерц в САЩ. Мерц обяви намерението си скоро да пътува до Вашингтон и да се срещне с американския президент Доналд Тръмп, посочва ДПА.

Руската противовъздушна отбрана е свалила три украински дрона, изстреляни срещу Москва, съобщи рано тази сутрин кметът на руската столица Сергей Собянин, цитиран от Ройтерс и БТА.

Отломки от свален украински дрон са паднали върху жилищна сграда на булевард „Вернадски“ в южната част на Москва, написа кметът в канала си в „Телеграм“.

„В резултат на отразяване на атака на вражески дрон сериозни щети и пострадали в жилищната сграда на булевард „Вернадски“ по предварителни данни не са установени“, допълни Собянин, цитиран от ТАСС.

Руската служба за гражданска авиация - „Росавиация“ съобщи за въведени ограничения на работата на столичното летище „Внуково“.

Руската армия съобщи, че в нощта срещу вторник е свалила почти 300 украински дрона в няколко региона на страната. По думите на Собянин тогава са били свалени повече от 20 дрона, изстреляни срещу Москва.

Украинският премиер Денис Шмигал се срещна снощи с финландския си колега Петери Орпо в Киев, съобщи кореспондент на Укринформ, цитиран от БТА.

„Имам удоволствието да посрещна в Киев моя колега, министър-председателя на Финландия Петери Орпо, голям приятел на Украйна. Преди всичко искам да изразя благодарността си към Финландия за нейната непоколебима солидарност с Украйна. Дълбоко ценим подкрепата на финландското правителство и народ за укрепване на нашата отбрана и осигуряване на победата“, заяви Шмигал.

По време на срещата двамата премиери посетиха изложба, на която бяха представени оръжия на украински производители, включително дронове и оборудване за разминиране.

Освен срещата с Шмигал, Орпо проведе разговори и с председателя на Върховната рада Руслан Стефанчук, като акцентът беше поставен върху междупарламентарното сътрудничество.