Тайни маршрути: как нацистки главорези избягаха в Аржентина

Отскоро официалният сайт на Националния архив на Аржентина предлага нова възможност. Само с един клик посетителите имат достъп до документи, които осветляват едни от най-тъмните епизоди в историята на страната.

"Данни за Менгеле и Айхман"

Става дума за документи, свързани с пристигането и дейността на високопоставени нацистки функционери в Аржентина след края на Втората световна война. Обществеността вече има свободен достъп до повече от 1800 дигитализирани оригинални документа.

„Историческата стойност на този материал е огромна“, казва пред ДВ аржентинският автор и изследовател Хулио Мути, който от години изследва връзките между южноамериканската страна и нацистите. „Става дума за обширни досиета - включително данни за миграцията и полицейски доклади за личности като Менгеле и Айхман“, допълва той.

И Менгеле, известен с бруталните си експерименти върху хора лекар от Аушвиц, и Адолф Айхман, главен организатор на „окончателното решение на еврейския въпрос“, успяват да се укрият в Аржентина след края на войната.

Документите не се публикуват сега за първи път. Това стана още през 1992 година по време на управлението на президента Карлос Менем. Този път обаче те са дигитализирани и публично достъпни.

"Креди Сюис" и "Пътят на плъховете"

В момента центърът „Симон Визентал“, който документира престъпленията на нацизма, изследва голям обем документи. „Изследваме конкретно как е било финансирано бягството на нацистите в Аржентина“, казва директорът на Центъра за Латинска Америка Ариел Гелблунг. Във фокуса е дейността на „Креди Сюис“ и потенциалното участие на банката във финансирането на т.нар. Път на плъховете - маршрутите, по които много военни престъпници са избягали в Южна Америка.

„Ние вървим по следа, която никой досега не е изследвал“, обяснява Гелблунг. „Анализираме подозрителни финансови трансакции, които са били маскирани като дипломатически мисии или счетоводни записи в архивите на Централната банка.“

Нови документи и връзки

Ключовите улики обаче явно не се намират в стандартните архиви. „Много от документите са в държавни институции, които досега не са били разглеждани във връзка с нацистките бягства“, съобщава Гелблунг. Едва след среща с президента Хавиер Милей е взето решение тези досиета, които преди това са били недостъпни за широката общественост, да бъдат публикувани.

Така центърът „Визентал“ получава достъп до документи от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи, както и до библиотеката на Аржентинската централна банка.

Документите в архива съдържат ценна информация за Адолф Айхман - „архитект“ на т.нар. „окончателно решение“ на еврейския въпрос.В момента се обръща специално внимание на секретните документи от държавната оръжейна компания „Фабрикасионес Милитарес“. Според Мути тези досиета от периода 1945-1948 г. доказват, че компанията е набирала персонал в Европа и е закупувала материали. „Още една брънка от веригата на съучастието би била, ако се докаже, че тези средства не са били използвани за законни оръжейни цели, а за подпомагане на бягства“, казва Мути. „Това би означавало, че публични средства са използвани в подкрепа на военнопрестъпници.“

"Закъсняла, но важна форма на справедливост"

За журналиста и автор Факундо ди Хенова отварянето на архивите е закъсняло: „Винаги е имало подозрение, че аржентинската държава знае повече, отколкото признава“, казва той. „Новата прозрачност дава сигнал, но са необходими много повече разкрития (…) Аржентинското правителство трябва да продължи да разкрива секретна информация. Много истории все още са прикрити“, допълва журналистът.

Документите, които центърът „Визентал“ получава, са предадени на международен екип от САЩ и Европа, който ги изследва и догодина трябва да ги публикува. „Вярваме, че има отговорност, която все още не е понесена“, казва Гелблунг. За него тази работа е и лична - като внук на европейски имигранти в Аржентина той иска да допринесе за историческата преоценка на събитията. „Това е една закъсняла, но важна форма на справедливост - за жертвите на Холокоста“, казва експертът.

Автор: Марисел Драсер