Какви са исканията на Украйна и Русия

Руснаците и украинците днес се срещат в Истанбул за първи двустранни разговори относно войната в Украйна. Това са първите преки разговори между двете воюващи страни от пролетта на 2022 г., когато имаше първи подобни преговори, които не доведоха до резултат, пише БТА, цитирайки АФП.

Ето какви са официалните позиции на двата лагера, които ще преговарят днес.

Още новини от Украйна

Руският президент Владимир Путин запазва от началото на руската инвазия в Украйна максимални изисквания. Той повтаря, че процесът за намиране на решения на конфликта трябва да се захване със сериозните причини за него, на първо място желанието на Украйна да се присъедини към НАТО, един алианс, който Москва смята за екзистенциална заплаха, която се простира до границите ѝ.

Русия има претенции относно анексията на четирите южни и източни украински области, които контролира частично – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка, както и относно Кримския полуостров, анексиран през 2014 г. В края на март руският външен министър Сергей Лавров реши да обяви, че международното признаване на принадлежността към Русия на тези територии е неотложно за уреждане на конфликта.

Владимир Путин представи много оправдания за офанзивата от февруари 2022 г. срещу Украйна, по-специално защитата на рускоговорящите в източната част на Украйна и денацификацията на една страна, която той обвинява, че е под влиянието на враждебни за Русия западни сили.

Москва иска по-специално да спрат доставките на западни оръжия за Украйна и отстраняването на ултранационалистически украински групировки.

В края на март Путин също така спомена идеята за преходна администрация за Украйна под егидата на ООН, една опция, която би означавала и оттеглянето от власт на Володимир Зеленски. Путин не смята Зеленски за легитимен президент и казва, че неговият петгодишен мандат е изтекъл през май 2024 г., въпреки че избори в Украйна са невъзможно заради войната. Путин също така смята революцията на Майдана, която доведе в Киев прозападни власти през 2014 г., е била държавен преврат срещу тогавашния проруски президент.

В Украйна въпросът за териториалните отстъпки разделя силно обществото. Населението от 2014 г. направи огромни човешки жертви и понесе огромни материални разрушения, за да запази границите си, установени при разпадането на СССР през 1991 г.

Зеленски спомена за възможността за размяна на територии с Москва относно зоните, държани от Киев в руската Курска област, но украинските сили в крайна сметка бяха изгонени оттам в края на април от руските сили.

Остава следователно да се разбере какви отстъпки могат да бъдат направени между Киев и Москва в момент, в който Украйна продължава да изисква изтеглянето чисто и просто на всички руски войски от територията си.

Сред висящите въпроси е трънливата тема за Крим. Зеленски заявява публично, че Киев няма да отстъпи този украински полуостров, в който до голяма степен има рускоговорящо население и който Москва анексира през 2014 г. Зеленски казва, че украинската конституция постановява, че Крим е част от украинската територия.

В по-широк план Зеленски призовава съюзниците си да предоставят гаранции за сигурността на Украйна, за да бъде разубедена Русия да нахлуе отново там след сключване на споразумение за мир.

В тази оптика Киев има основно искане – да се присъедини към НАТО, една възможност, която Москва отхвърли категорично и която беше изключена и от президента на САЩ Доналд Тръмп.

Украйна споменава като друга опция заедно с европейците да бъде създаден западен военен контингент, който може да бъде разположен в страната с подкрепата на НАТО в случай на мир. Тази възможност също е категорично отхвърлена от Москва.

За да се задейства дипломатическият процес за намиране на решение на конфликта, Киев призовава от няколко седмици, подобно на администрацията на Доналд Тръмп, за безусловно прекратяване на огъня за 30 дни, което да предшества разговорите. Неговите европейски съюзници заедно с американците поставиха през уикенда ултиматум на Русия – или да приеме прекратяване на огъня по време на преговорите или да бъде подложена на масирани санкции, ако не се съгласи на това.

Путин на този етап отхвърли на няколко пъти исканията за прекратяване на огъня от страна на Киев и на съюзниците му, защото смята, че то ще позволи на украинските сили, които имат трудности на фронта, да се превъоръжат благодарение на западняците.

Но в отговор на този европейски натиск и на Киев руският президент предложи провеждането в Истанбул в четвъртък на преки преговори между руснаците и украинците относно изхода от конфликта. Това се случва за първи път от пролетта на 2022 г., когато първоначалните дискусии, водени в Беларус и в Турция, така и не доведоха да край на конфликта.