Николай Николов: Сметката

Вчера погледнах сайта на любимата ми сладкарничка – физически тя се намира на "Ангел Кънчев". Названието и́, традиционно за едно време, радва, а интериорът е без намек на претенциозност, даже напротив: ръбати масички, твърди столове... Да пийнеш безалкохолно с нещо шоколадово или креместо, докато отдъхваш – става. А печивата там, между другото, са добри. Именно заради тях отворих онлайн менюто... Мярнах познатите предложения и стиснах зъби, за да придавя напиращия навън нецензурен израз – цените бяха дублирани в евро. И вие ли, ахмаци?!
Какво става тук?! Да, превратаджиите държат властта. Те продадоха държавата – всичките и́ активи, барабар с чернозема, бетонните хралупи в градовете и техните обитатели... Но откъде дойде този глупендерски ентусиазъм у данъкоплатците?... Еврото щяло да донесе просперитет! Айде бе!
Аз с простичкия си акъл мисля така... Богатството на страната се създава и трупа със съзидателен труд, мисъл и воля. А не с унищожаване на основите на нацията. Нито пък с трупане на заеми. Мизерията я поражда не българщината! Тя е пряк резултат от действията на подкупните чиновници и на поощряваното невежество.
Наоколо е пълно с пътници... Така са ги изчанчили в семейството и в училището – не да презират рода, а да го ненавиждат... Тупат се в гърдите: "Европеец, европеец!". Въшливите маймунчета пробват с крясъци и подлост да впечатлят господарите. Създават илюзия за предопределеност.
Направете сметка: няма и 150 години от Освобождението, а ние пак клечим сред руини, зависими от чужда воля. За какво са гинели нашите прадеди? Излиза, че трудът на родителите също е заминал напусто... Защо сме се родили? За да допуснем този позор!... Шайка разбойници да ни подкарат на пазара... Не, уважаеми, предопределеността, която ни предлагат, вони гадно! Не ми трябва тя!
Левът е последният символ на нацията. Без него официално и безвъзвратно ставаме роби. Победят ли сега изменниците, след година – две ще забранят православието. Сетне ще сменят и азбуката.
Но къде сте свещеници? Нима забравихте за отговорността пред Бога за нацията и за държавата?!
Къде сте националисти? Или силиците ви стигат единствено да буйствате на стадиона и да рисувате пречупени кръстове по стените и дърветата?
Къде сте учители? Само заради заплатата ли ходите на работа? А кой се занимава с българското образование? Сигурно пропагандистите на колониалната администрация и неправителствените организации, проповядващи разединение и разврат.
Къде сте журналисти? И вие, културни деятели? А, да, дамичките са заети!
Къде сте хора на пагона и честта? Не давате ли клетва, че ще защитавате конституцията и народа?... Но, разбира се, вие само изпълнявате заповеди.
Къде е нашето бъдеще – волните студенти и ученици?
Къде сме ние?
Не е важно колко заможен и образован си, къде живееш и какви политически и религиозни възгледи изповядваш... Днес всички би трябвало да бъдем българи, а не съседи по недоразумение. Толкова е простичко – нека върнем гордостта на лева, пък после пак ще заживеем, както си знаем.
Защо ли написах неуверено последния абзац?...