Защо в България е толкова скъпо?

Живеем по-зле, защото изкарваме много по-малко, макар стоките и най-вече услугите да са по-евтини, казва в интервю на Ивайло Нойзи Цветков икономистът Лъчезар Богданов.

Да започнем с нещо просто: твърде скъпо ли е в България (най-вече що се отнася до храни и услуги) или доходите са ниски?

Л. Богданов: Да започнем, добре - но "простото" никак не е просто. Да направим няколко крачки назад - до най-кратката дефиниция на науката икономика. Ето я: икономиката се занимава с избора и действията на хората при използването, управлението и разпределянето на оскъдните (ограничените) ресурси. Казано иначе - ако нещо не е ограничено (оскъдно), то не е ресурс в икономическия смисъл на понятието; обратно, щом питаш икономист да ти обясни явление, решение, човешко взаимодействие, то винаги трябва да приемеш, че има оскъдица, недостиг, че желанията и нуждите по построение надвишават наличното и достъпното.

Потребностите винаги надхвърлят възможностите, доходите никога "не стигат", винаги е "скъпо", защото е по-добре да е по-евтино, а най-добре - безплатно. Когато чуеш някой да каже, че има всичко, каквото иска, че доходите му са достатъчни, това е перчене пред публиката и на маса.

Какво може да ти отговори икономистът, но без претенции да разреши емоционалния заряд, с който е натоварен въпросът? По данни на Евростат, през 2024-а средното ценово равнище в България, отчетено през разходите на домакинствата, е около 60 процента от средното в ЕС. За сравнение, в Италия е малко под 100, в Германия - малко над 100, така че общата кошница е отчетливо по-евтина у нас. Но разликата в доходите е по-голяма и в този смисъл - да, доходите са ниски. Средното почасово заплащане на труда с включени всички данъци и осигуровки у нас е близо 11 евро, но за ЕС е 33 (т.е. три пъти по-високо), в Германия например е 43 евро на час. Българите печелят малко предимство заради по-ниското данъчно бреме, но все пак разликата е чувствителна и не може да се компенсира от по-ниското средно ценово равнище.

Т.е. живеем по-зле, защото изкарваме много по-малко, макар стоките и най-вече услугите да са по-евтини.

"Проблеми има, но КЗК не ги вижда"

Но как да обясним на човек със заплата около средната, че не е скъпо? Какво го интересуват данните за инфлацията и въобще научният икономически поглед?

Л. Богданов: Проблемът на този човек е, че в България като цяло заплатите са много по-ниски от тези в повечето европейски страни (от друга страна, ако се сравнява с глобалното население, той ще попадне в най-богатата четвъртина от човечеството). Още повече - коя средна заплата? Защото ако не броим столицата, може би и Козлодуй, Раднево и няколко по-малки общини с успешно голямо предприятие, всички останали взимат далеч по-ниска заплата от средната за цялата икономика. Ако средната за страната е над 2400 лв. на месец , за София и споменатите няколко населени места е над 3400, но в по-голямата част от страната е около 1700-1800 лева, и то бруто. И преди да завиждаме на работещите в София - там наемите са високи, разходите за паркиране и транспорт също, не стигат местата в детските градини, а частните градини и детегледачките са скъпи и т.н. И пак стигаме до очевидното - България е сред по-слабо развитите икономики в Европа и почти всяко сравнение за покупателна сила, дали на пенсионери или на работещи, ще води до същото неприятно заключение - че средно българите могат да си позволят по-малко стоки и услуги.

Извън въпроса за качеството на храните (мач, който губим с 0:6 от почти всички от нашата черга), имам тъжни сравнителни примери за цени на хранителни стоки от Гърция и дори от Италия. Да не говорим за Лондон, където любимото ми сирене струва паунд и нещо, т.е. към 3,50 лв., а у нас е към пет лева.

Л. Богданов: Примерът е хубав и няма да се опитвам да го оборвам с хладните числа от Евростат. Доколкото цялата широка потребителска кошница у нас е с 40 процента по-евтина от средното за ЕС, при храните разликата е едва 13 на сто. Обаче това е общо за всички храни - млечните продукти и яйцата у нас са по-скъпи с 26 процента от средното за ЕС, с 30 процента по-скъпи от Германия и с 35 на сто по-скъпи от Полша, Чехия и Словакия. При мазнините - олио, зехтин, масло - в България е по-скъпо с 18 процента от средното за ЕС, и с 25-30 на сто от Италия, Испания, Румъния, Полша.

Можем ли да говорим в сегашно време (преди еврото) за спекула и скрита картелизация?

Л. Богданов: Да започнем от обсъденото по-горе - защо след като повечето стоки и услуги в България са по-евтини от почти навсякъде в Европа, някои конкретни продукти у нас са чувствително по-скъпи? Имаме и по-евтин труд, и по-ниски данъци, голяма част от суровините са по-евтини, наемите на магазините и складовете са по-ниски и т.н., а от другата страна - покупателната сила е по-ниска, хората са по-бедни и би следвало да са чувствителни към цените. Въпреки това някои видове стоки в България са по-скъпи. Това със сигурност предизвиква съмнение - макар картел да се доказва изключително трудно. Но знаем, че например при прясното мляко един производител държи 80 процента от пазара, това дори не е тайна. Комисията за защита на конкуренцията го установява, но не вижда проблем, тъй като други биха могли (на теория) да влязат в бранша или пък да има внос.

"В среда на конкуренция е неуместно да се говори за спекула"

Дали държавата (в лицето на НАП, КЗК и КЗП, които даже дадоха пресконференция как ще си сътрудничат) би могла да се пребори с отделните случаи на спекула?

Л. Богданов: "Спекула" е литературно-разговорен термин, не икономически. Ако все пак можем да го ползваме за някаква житейска ситуация, тя би била например за разорена от война или тежко природно бедствие територия, където рязко изчезват продукти от първа необходимост, и - да речем - единственият търговец с оцелял склад продава на умиращи от глад хора храна на стократни цени. Обаче в среда на конкуренция, на отворен европейски единен пазар, и ако щеш - на хладилници и фризери, които позволяват да имаш резерв и да не купиш, ако те подразни цената в определен ден, не можем да говорим в тези категории. То и през 2022-а се опитваха да продават олио за 7-8 лева, но само за седмици нещата се нормализираха и до края на годината се върнаха на нивата отпреди пандемията.

Трябва ли въобще държавата да се меси на свободния пазар, извън заявената решителност да гони нарушителите?

Л. Богданов: Нарушители на какво? Доколкото знам, в България няма регулиране на цени от страна на държавата. Ако има злоупотреба с господстващо положение или картел - това е друго, там КЗК трябва да го установи, накаже и разбие. Колкото и да е учудващо, през последните 15 години повечето оплаквания са от твърде ниски цени, от дъмпинг - казано иначе, търговците не просто не могат да си вдигнат продажните цени, а даже им се налага да ги свалят под натиск от конкуренция и внос.

А идеята да има държавна верига магазини за най-необходимото?

Л. Богданов: Идеята е безумна от гледна точка на мислещите хора. Към момента изглежда като механизъм да се похарчи малко държавна пара по проучване, плащане на директорски заплати, може и дори бюра, компютри и коли за мениджмънта на новосъздаденото нещо. От друга страна май наистина ще е полезно да се пробват - понеже много хора са забравили социализма с всичките му неефективности и безумия, лошото качество, дефицитите, празните щандове и т.н. Та нека да го има тоя магазин и да видим как ще продава хубави стоки на ниски цени и ще намачка частните магазинчета в селото или квартала. Още повече - да видим как ще се подравни по разнообразие и цени с големите вериги от модерната търговия.

"Вярвам, че ще се случват хубави неща и е възможно да забогатяваме"

Как ще изглежда България в края на 2026-а във финансов смисъл? Питам и за макрото, и за микрото.

Л. Богданов: И философски, и съвсем прагматично, трябва всички да превключат на вълна "дефлация" - защото всичко сочи към рецесия и стагниране, и дори спад на цените. А в последните 3-4 години мислим само в инфлационно измерение, с очаквания всичко да поскъпва, включително и заплати, и печалби. Международната конюнктура обаче се обърна, Китай ще залее Европа (и целия свят извън САЩ) с по-евтини стоки, петролът и изобщо горивата ще бъдат сравнително евтини. Т.е. - стабилизиране. А това означава, че и фирмите, и държавата трябва да започнат да мислят за икономии, за съкращаване на разходи, за по-висока ефективност. Конкретно за държавния бюджет трябва да се планира с минимален ръст на приходи и разходи - а това означава политическа воля за възпиране на амбициите на всички сектори за повече и повече финансиране, за все по-високи заплати и издръжка. Ако продължи трендът на нарастване на разходите при тази глобална пазарна конюнктура, ще се натрупат бързо големи дисбаланси, бюджетният дефицит и дългът ще растат, а това не след дълго ще взриви публичните финанси. И тогава ще видим какво означава криза - каквото не помним от 2009-2010 година.

Нима сте оптимист?

Л. Богданов: Всичко това оптимистично ли звучи? На мен не, самият факт, че продължаваме да четем за България като "най-бедната страна в ЕС" достатъчно ме фрустрира. Но иначе, да, оптимист съм - вярвам, че ще се случват хубави неща и е възможно да забогатяваме и да живеем по-свободно и по-добре. Да си помислим само колко зле бяхме в средата на 1990-те и къде стигнахме - кой е вярвал реалистично, например през 1995-а, че ще сме част от НАТО, ЕС, Шенген? Че ще имаме една валута с Германия? Че българите ще летят за уикенда до Рим или Париж и ще празнуват Съединението на островите в Средиземно море?

Как ще повлияят войните наблизо на българската икономика?

Л. Богданов: При нас минусът е в по-високите цени на горивата, ако наистина са по-високи, защото сме нетен вносител на петрол и газ, и плюс в почти всичко останало. Структурата на българската икономика предполага да запълним нишите, освободени например от Украйна. Ако има стратегическо дългосрочно решение в ЕС за повече разходи за отбрана, също можем - без да е гарантирано обаче - да спечелим, защото в България има производствен капацитет и при подходяща модернизация нашите предприятия могат да вземат "парче от пая" в бъдещите поръчки. Отделно ще има много инвестиции в инфраструктура, изкуствен интелект, информационни технологии - всичко това ще е стимул и за българските играчи, ако са готови и адекватни.

"С добра икономическа политика и върховенство на правото можем бързо да станем много по-развита страна"

На кои индустрии да залагаме? Ще се наложи ли и у нас внос на работници от по-бедни държави?

Л. Богданов: Този внос вече е факт. Аз като цяло подкрепям отварянето на страната - не само заради моментни дефицити и дисбаланси, а дългосрочно. Смятам, че разнообразието в талантите, знанията и културите е полезно за създаване на динамично общество, което се възползва и печели от промяната, развитието и постоянната адаптация към външния свят.

Ако имаме добра икономическа политика и върховенство на правото, вярвам, че можем бързо да станем много по-развита страна, и да станем по-добро място за живеене от много други държави, които в момента са пред нас. Защо да не привличаме население например от Испания, Италия или Финландия - с качество на живот, възможност за предприемачество или пък с добре платени работни места в български компании, които имат успех на глобалния пазар? Няма нужда тези, които идват, да са шивачки или берачи на плодове - да поддържаме дългосрочно нископроизводителни дейности с евтин труд е загубена и вредна кауза. Но какво пречи да дойдат добри програмисти или инженери и да създават върхови технологични продукти и услуги тук? Или пък топ математици да разработват модели за изкуствен интелект - до обяд на ски или на поход в планината, следобед в лабораторията, защо не?

За финал: как ще ги стигнем румънците, че и задминем - кога?

Л. Богданов: Румънците не са безгрешни, там държавата харчи разюздано, което обяснява донякъде растежа и по-високите заплати и потребление. Но това не може да продължава - те или ще направят корекция превантивно, или ще си предизвикат финансова криза и ще им се наложи да страдат след нея, за да се възстановят. Както се случи в Гърция.

Та, единият начин да ги настигнем е да ги изчакаме да изпаднат в криза. По-добрият все пак предполага да имаме и наш принос, т.е. да постигнем устойчив висок икономически растеж, движен от инвестиции и по-висока производителност на човешкия капитал. Оттам и рецептата - всички политики, които насърчават, улесняват и подкрепят по-добро образование, повече конкуренция, повече условия за иновации и предприемачество, инвестиции в машини и нови технологии, са добри и ще доведат до бърз растеж в следващите години. Така догонваме тези, които са по-напред, и по-важно - това е сближаване без трупане на дисбаланси или, по-ясно казано, без да е назаем от бъдещето и да създава риск от срив и загуба на напредъка.