„Сглобяемата дървена къща“ на дроновете в операция „Паяжина“? Майор (о.з.) Калин Христов пред ФАКТИ

Продължение…

- Какво можете да кажете за подготовката и провеждането на операция „Паяжина“?
- Василий Малюк, ръководителят на Службата за сигурност на Украйна, каза, че дроновете първо са били внесени контрабандно в Русия, след което са били поставени в дървени модули, монтирани на камиони и скрити под дистанционно управлявани подвижни покриви.

Необходима е била база в Руската федерация, от която да може да се организира логистиката на „Паяжина“.

Това, разбира се, означава, че е трябвало да има украински екипи на място, далеч зад вражеските линии, които да извършат цялата логистична и техническа подготовка. Индикациите сочат, че избраното място за руския „офис“ на „Паяжина“ – както го нарече президентът Зеленски, е било в малкия град Челябинск. Той се намира на повече от 1600 километра източно от Москва, но – вероятно това може да е било важно за контрабандния аспект на операцията, е само на 135 километра по шосе северно от границата с неутрален Казахстан. Това разположение е удобно и от гледна точка бързата евакуация на украинската група след операцията.

- Руски военни блогъри посочват склад в Челябинск като мястото, където се е извършвала подготовката?
- Той е бил нает за 350 000 рубли (3250 британски лири) на месец и това е мястото, където се твърди, че дроновете и техните пускови установки са били сглобявани и подготвяни за транспортиране. Украинският президент също така съобщи, че „офисът“ е бил в съседство с местната централа на ФСБ – Федералната служба за сигурност, но не разкри местоположението. Човекът, когото руското Министерство на вътрешните работи подозира като местен организатор, е Артьом Тимофеев (не се знае дали това е истинското му име). Данните за него се разпространяват от властите, а залавянето му е главен приоритет. Според руски източници Тимофеев е роден в украинския град Житомир, живял е в Киев и се е преместил в Челябинск „преди няколко години“. Тук той работи като „предприемач“, защото е собственик на камионите, а вероятно и е организирал превоза на дроновете от Казахстан чрез свои контакти. Челябинск е на 3200 км от Мурманск, на около 3000 км от Иркутск и на повече от 1600 км от другите две бази. Такива разстояния рутинно се изминават от руски шофьори на камиони, превозващи големи товари. И това е брилянтно простият метод, чрез който е била осъществена тази високотехнологична атака. Артьом изглежда е наел петима нищо неподозиращи шофьори на тежки товари, за да транспортират това, което са смятали за обикновени дървени къщи в контейнери, до различни места в Руската федерация. Според снимки от украинските власти дроновете са били скрити под покривите на контейнерите.

- И сега всички служби в Русия търсят Артьом, нали така...
- Руски източници посочват, че всички камиони са били регистрирани на името на Артьом. Съгласно непроверени съобщения на руския Telegram канал Baza, известен с връзките си със службите за сигурност, шофьорите на камионите, от които са излетели дроновете, са разказали подобни истории за това как са били наети от бизнесмен да доставят дървени къщи на различни места в Русия.
Например, според публикация в „Днес“ шофьорът Александър З., на 55 години, от Челябинск е казал на разследващите, че е получил поръчка за транспортиране на „къщи в контейнери“ до Мурманска област от бизнесмен на име Артьом, който е осигурил камиона. Шофьорът Андрей М, на 61 години, е съобщил, че Артьом му е казал да транспортира дървени къщи до Иркутск. Сергей, на 46 години, е имал идентична история. На него му е било наредено да транспортира модулни къщи до Рязан. Друг шофьор е изпратен в Иваново. Докато се движел по маршрута, Александър З. получил обаждане от непознат човек, който му казал точно къде да спре. Това била бензиностанция „Роснефт“ до авиобазата „Оленя“. Шофьорът Андрей М. бил инструктиран да паркира в кафене „Теремок“ в Усолье-Сибирское, до базата „Белая“. Почти веднага щом шофьорите спрели на указаното място започва екшънът с „отварянето“ на капаците и излитането на рояци от дронове.

- Според Специалните сили на Украйна, покривите на ремаркетата на камионите били „отворени дистанционно“ и рояците дроновете са излетяли отвътре. Те имали само няколкостотин метра, за да достигнат целите си?
- Изненадата била пълна, а местните сили за защита – безпомощни. Тъй като и четирите атаки били извършени едновременно, не е могло да се предупредят останалите бази за случващото се. Както вече споменах, поради неизвестни причини камионът, превозващ дроновете към летището в Амурска област, се е взривил и не се съобщава за нанесени щети. Руските системи за противовъздушна отбрана, охраняващи летищата, не са проектирани да откриват и унищожават малки FPV дронове, а оборудването за радиозаглушаване, което би могло да ги накара да се отклонят от курса, не е било включено или е било неизправно. Кадри в социалните медии от атаката в „Белая“ показват дронове, излизащи от ремарке на камиона на Андрей М. Той е паркиран от другата страна на магистрала, която минава покрай зоната на авиобазата. Покривните панели лежат на земята до камиона, което предполага, че са били изхвърлени с пиропатрони. Видеоклипове, разпространяващи се онлайн, показват дронове, излизащи от покрива на едно от участващите превозни средства. Шофьор на камион, интервюиран от руската държавна агенция „Риа Новости“, казва, че той и други шофьори са се опитали да свалят дроновете, излитащи от камиона, с камъни. Шофьорът Сергей дори не е имал възможност да спре преди покривът на ремаркето на камиона му да се взриви и дроновете да започнат да летят навън към целта си. Според независими източници след излитане на дроновете камионите са били взривени. Предполага се, че по този начин украинските сили не допускат руските следователи да стигнат до технологичните тайни на операцията.

- Около 117 дрона камикадзе са били използвани в атаките. Това чухме от президента Зеленски...
- И те са контролирани от същия брой пилоти. Всяка авиобаза е могла да бъде ударена от до 30 дрона едновременно. Източници предполагат, че украинците са използвали собствената мобилна мрежа на Русия, за да комуникират и да насочват квадрокоптерите към целите. За да направят това се предполага, че трябва да са имали руски SIM карти и модеми. Украйна твърди, че 41 стратегически бомбардировача са били уцелени, а „поне“ 13 унищожени. Москва не говори за загубени самолети, а казва, че някои самолети са били повредени. Видеоклипове, проверени от Би Би Си, показват повредени самолети във военновъздушната база Оленегорск в Мурманск и военновъздушната база Белая в Иркутск. Радарни сателитни изображения, споделени от Capella Space, разкриват най-малко четири тежко повредени или унищожени руски бомбардировача с голям обсег на авиобаза Белая. Това съвпада с украински кадри от дрон, показващи атака срещу бомбардировач Ту-95. Смята се, че стратегическите ракетоносни бомбардировачи и самолетите А-50 са били основна цел на атаката.

Ремонтът им ще бъде труден и тъй като нито един от тях вече не се произвежда, замяната им е невъзможна.

Изключение прави Ту-160, който се сглобява, но този процес е изключително бавен и данните показват, че от 2022 г. насам са направени само два броя.
На 1 юни 2025 г. президентът на Украйна Володимир Зеленски коментира операцията в канала си в Telegram, като нарече резултатите от нея „абсолютно блестящи“ и подчерта, че подготовката е продължила повече от година и половина. Той заяви, че операцията е "независима от чужда помощ за Украйна" и че участниците в нея са напуснали руска територия предварително. Според него операцията е "най-далечната" сред провежданите от Украйна през цялата война и в нея участват 117 FPV дрона и също толкова оператори на дронове. Зеленски също така изрази увереност, че тази операция „със сигурност ще бъде включена в учебниците по военна история“. В свое обръщение той изказа благодарност на Службата за сигурност на Украйна, лично на генерал Василий Малюк, както и на всички, които са участвали. Трябва да отбележим, че при такива сложни операции е възможно да станат и грешки. Фактор време, логистично осигуряване и свързаност изискват точно синхронизиране. Вероятно нещо не е сработило както трябва при петата база – Украинка. Според предположенията на Mediazona, украинските сили са планирали да атакуват военната база в Амурска област, но тази акция се е провалила. Заключението на публикацията се основава на анализ на снимка на началника на ССУ Василий Малюк със схема на операцията, публикувана от украинското издание Babel. Tелеграм каналът „Внимание, новини“ съобщи, че на 1 юни 2025 г. близо до летището Украинка е изгорял камион, в който може да е имало украински дронове. Независимо от това според специалисти дори само половината от съобщените 41 самолета да бъдат повредени или унищожени, това би имало „значително въздействие“ върху способността на Русия да извършва атаки с крилати ракети с голям обсег срещу гражданската инфраструктура на Украйна.

- И след всичко това какви изводи си правите за операция „Паяжина“?
- Към момента всички наблюдатели се изказват със суперлативи за успеха на Украйна. Бившият външен министър на Литва Габриелиус Ландсбергис заяви, че атаката е показала способността на Украйна да прави иновации и да изненадва света. „Мащабът и изобретателността – извършени без видима западна разузнавателна или логистична подкрепа, показват, че Украйна сега е по-малко зависима от външна помощ“, споделя той.
Украйна показа, че флотилия от бомбардировачи за по 150 милиона долара единия може да стане жертва на евтини дронове, леко модифицирани от такива за битови нужди. „Атаката неволно „помогна на Запада, защото беше насочена към ядрения потенциал на Русия“, каза пред Ал Джазира генерал-лейтенант Игор Романенко, бивш заместник-началник на Генералния щаб на украинската армия. Според някои наблюдатели, атаката разби имиджа на Русия като ядрена суперсила с глобален обхват. „Въпреки че нападението намалява потенциала на Русия да изстрелва ракети срещу Украйна, то няма да повлияе на ожесточените военни действия по фронтовата линия с форма на полумесец, дълга 1200 км (745 мили)“, казва още Романенко.

Успехът на операция „Паяжина“ подчертава драматична промяна в баланса на инициативата във войната.

„Украйна демонстрира способността си да извърши координирана атака на огромни разстояния с малки дронове, далеч от театъра на военните действия. Въпреки че подробностите от резултатите трябва да бъдат потвърдени независимо, първоначалната визуална информация показва, че това е зашеметяващ успех за специалните служби на Украйна“, казва и Джъстин Бронк, влиятелен експерт по военновъздушни сили в Кралския институт за обединени сили.

- Може ли операция "Паяжина" да промени нещо във войната...
- Според мен операция „Паяжина“ бележи повратна точка в начина, по който нискобюджетни, импровизирани безпилотни системи могат да бъдат използвани със стратегическо въздействие дълбоко зад вражеските линии. Това е изключителен пример за водене на “асиметрична” война. Чрез комбиниране на достъпни технологии, креативна логистика и целенасочена прецизност, Украйна демонстрира нова парадигма във войната с дронове – такава, която оспорва конвенционалните предположения за мащаб, цена и уязвимост. Поуките, които произтичат от тази операция, подчертават ключови изводи за бъдещето на войната и планирането на отбраната, защото евтините системи за дронове с отворен код могат ефективно да унищожават висококачествени военни платформи. Операция „Паяжина“ доказа за пореден път, че FPV дроновете, изградени с евтини компоненти и управлявани чрез автопилотни системи с отворен код от типа на ArduPilot, могат да унищожат стратегически самолети на стойност милиарди. Тези дронове, струващи между 600 и 1000 долара, успешно поразиха самолети като Ту-95МС и Ту-22М3 - бомбардировачи на стойност милиарди, които Русия използва за изстрелване на ракети Х-101 и Х-22. Този случай показва нарастваща тенденция в съвременната война - масово произвежданите, безпилотни системи с ограничен обхват или полезен товар могат да нанесат непропорционални стратегически щети, когато се комбинират с креативност и интелигентно насочване.

Също така загубите на Русия включват незаменими стратегически бомбардировачи, чието възстановяване е почти невъзможно.

Сред повредените или унищожени самолети, които са платформи от съветската епоха и вече не се произвеждат, са такива като бомбардировачите Ту-95. Тъй като първоначалната верига за доставки на компоненти е била разпръсната в целия Съветски съюз, Русия сега няма индустриална база, за да попълни бързо тези загуби. Дори ако някои корпуси на самолети биха могли да бъдат ремонтирани, подмяната на авионика, двигатели или части от корпуса може да бъде непосилно трудно. Дългосрочното изваждане на основни самолети от руския флот ракетоносци за далечни удари, които са част от нейната ядрена триада, представлява рядка и скъпоструваща стратегическа уязвимост, която нарушава и паритета с НАТО.
Също така сега стратегическата инфраструктура остава силно уязвима без специални мерки за защита срещу безпилотни летателни апарати (БЛА). Въпреки че са разположени на хиляди километри от Украйна – на места като Мурманск и Иркутск, ключовите въздушни бази на Русия бяха успешно ударени.

- Атаката разкри ли критични пропуски в руската отбрана на авиационните бази?
- Конвенционалните системи като „Панцир“ и С-300 не успяха да открият или прехванат ниско летящите малки дронове, които бяха изстреляни от паркирани наблизо товарни камиони. Това показва необходимостта от многопластова отбрана, която включва прости мерки като укрития и хангари, средства за електронна война, заедно с по-големи усилия за предотвратяване използването на мобилни мрежи от страна на врага и прилагане на непрекъснато наблюдение на инфраструктурата в близост до военни обекти.
Автономността също е от съществено значение за безпилотни операции, провеждани извън обхвата на надеждна комуникация. Дроновете, използвани в операция „Паяжина“, са работили чрез 4G/LTE мрежи с вероятен софтуер за автопилот ArduPilot - широко използвана платформа с отворен код, която позволява стабилност и контрол на полета дори при забавяне или загуба на сигнал. Тези системи могат да се инсталират на едноплаткови компютри (като Raspberry Pi), свързани с LTE модеми и стандартни уеб камери за наблюдаване от оператора. При такива мисии на дълги разстояния, където операторите може да се сблъскат със забавяне или прекъсване на връзката, автономността в навигацията и стабилизацията става критична. Това е особено важно за евтини, еднократни платформи, където висококачествена комуникационна инфраструктура като Starlink е или недостъпна, или икономически неоправдана.

Насочването с помощта на изкуствен интелект позволява на евтини дронове да нанасят удари с хирургическа прецизност.

Съобщава се, че украинските плановици са използвали изведени от експлоатация съветски самолети – изложени в музея, за да обучат системи с изкуствен интелект да разпознават структурни слаби места, като например пилони под крилата или местоположения на резервоари за гориво. Публикуваните от украинските сили снимки потвърждават, че тези места са били идентифицирани предварително и по-късно са били използвани при удари от управляваните ръчно или с изкуствен интелект безпилотни апарати. Тази прецизност е позволила дори на леки FPV дронове да причинят катастрофални щети, като удрят най-уязвимите и запалими части на всеки самолет, което допълнително е увеличило рентабилността на атаката. Операцията отразява стратегическо планиране, насочено към деактивиране на цялата екосистема на руската далекобойна авиация. Освен унищожаването на самолети, украинските сили умишлено насочиха вниманието си към съоръжения като авиобазата Дягилево, която функционира едновременно като учебен център и център за ремонт на самолети. Чрез едновременното унищожаване на възможностите за подготовка на пилоти и ремонт на техниката, Украйна атакува целия оперативен гръбнак на руския въздушен флот от стратегически бомбардировачи.

Този подход показва дълбоко разбиране на стратегическата авиация като система, а не просто като съвкупност от самолети. Също така Украйна дава приоритет на оперативната и техническата тайна, като гарантира, че технологиите ѝ не могат да бъдат реверсивно проектирани. Един от ключовите елементи за успеха на операцията беше недопускане достъп до използваните активи. В крайна сметка, дроновете с FPV са били изстрелвани от замаскирани дървени модули, монтирани на камиони, като камионите са се самоунищожили – вероятно чрез вградени взривни заряди. Точно както дроновете с голям обсег, които се самоунищожават след определен период от време. Тази тактика пречи на Русия да анализира или копира използваната технология. Някои експерти предполагат, че намерените материали в Челябинск може да са оставени за дезинформация.

- И така възникна въпросът в каква степен са защитени въздушните бази на НАТО?
- Патън Роджърс, експерт по дронове, който е изпълнителен директор на Института за технологична политика „Корнел Брукс“, постави под въпрос колко защитени са въздушните бази на НАТО за подобни атаки, като същевременно посочи как тази тактиката може да бъде приложена и другаде. „Дроновете няма да бъдат ограничени до определено бойно поле, каза Роджърс. - Докато безпилотните летателни апарати с голям обсег ще продължат да нанасят удари, въоръжените дронове с малък обсег ще бъдат „скрити и ще чакат изстрелване“, за да атакуват дълбоко в територията на противника. Въпросът е дали съюзниците от НАТО са готови за тази нова реалност?“ В хода на бойните действия до момента Украйна е използвала много пъти дронове срещу Русия.

Но сега атакуват едновременно пет руски летища с изключително креативен ход.

Операция „Паяжина“ не само демонстрира тактическата изобретателност на Украйна, но и осветли по-широките технологични и стратегически промени, които преоформят съвременната война. Тъй като безпилотните системи стават все по-сложни, достъпни и ефективни, има четири критични тенденции, които военните и политическите лидери по света вече не могат да си позволят да игнорират. Първо, разпространението на евтини, пригодени за употреба технологии – както в хардуер, така и в софтуер – се ускорява. Евтините готови FPV дронове, софтуерните платформи с отворен код и моделите с изкуствен интелект, някога проектирани за любители, сега са въоръжение с опустошителни резултати. Достъпността и адаптивността на такива системи ги правят привлекателен инструмент както за държавни, така и за частни потребители, което изисква спешни усилия за предвиждане, регулиране и противодействие на тяхното военно използване както в конфликтни зони, така и в домашна обстановка. Второ, постоянният напредък в автономността променя начина, по който тези системи функционират. Докато настоящите дронове често разделят навигацията, насочването и изпълнението на задачи в отделни полуавтономни функции, бъдещите версии вероятно ще ги обединят в унифицирани, напълно автономни платформи, способни да изпълняват мисии независимо, на огромни разстояния и с минимален човешки надзор. Тази прогресия ще постави под въпрос съществуващите доктрини, механизми за надзор и етични граници. Трето, операцията демонстрира нарастващата нужда от надеждна физическа защита и специализирани контрамерки срещу заплахите от дронове. От критична военна инфраструктура, до цивилни обекти, уязвимостта към малки, прецизни и трудни за откриване системи нараства. Конвенционалните системи за противовъздушна отбрана често са неподходящи за този нов пейзаж от заплахи, което води до спешен призив за иновации в ранното откриване, електронната война и многопластовата физическа защита.

Към момента само Китай и отчасти САЩ са изградили укрития за стратегическата си авиация.

Четвърто, важно е какви изводи ще си направи НАТО и в частност ние от Българската армия за тази нова парадигма в съвременната война. Става ясно, че със специални знания, креативност, точни разчети и смели решения тези тактики могат да направят уязвими и най-модерните армии в света. Живеем в бързо променящ се свят под натиска на новите технологии. Важно е политическите лидери да осъзнаят това и да вземат отговорни решения за гарантиране на адекватно образование и култивиране на интерес към овладяване на знания, които ще ни направят конкурентни в този свят! Религията също има своето място за хора, които се интересуват от нея, но на преден план очевидно са новите технологии! Заедно тези тенденции сочат към бъдеще, в което технологичната гъвкавост, а не само индустриалният мащаб, ще определя стратегическото предимство. Войските, които се адаптират рано – като инвестират в устойчивост, контрамерки и адаптивна доктрина, ще бъдат най-добре позиционирани да посрещнат предизвикателствата на бързо развиващото се бойно поле.