Нероденият Петко на президента: ще прави ли Радев партия

Коментар на Емилия Милчева:

"Нероденият Петко" на президента Румен Радев - партията, на която политолози приписват свръхспособности още преди появата ѝ - придоби смътни очертания на гражданско движение, раждащо се от дълбините на гнева, за който елитите са глухи.

Добрият пастир - или доброто стадо

От Националния събор на овцевъдите президентът се произнесе за нуждата от "нова политическа алтернатива, която да се противопостави на завладяването на страната от олигархичния модел". Запитан готов ли е да я оглави, Румен Радев отговори, че "това ще дойде от хората, които искат гласът им да бъде чут и на които властта не обръща внимание". Такива гласове звучат силно в Европа в последните десетина години - с възхода на евроскептичните формации. Клоунът Бепе Грило например, първият лидер на Движение "5 звезди", настояваше за референдум за излизане на Италия от еврозоната и обещаваше как ще се разправи с елитите, за да се чуе гласът на онеправданите.

В България този тренд се засили в последните години, а конкуренцията се ожесточава, тъй като популизмът е взет на въоръжение от всеки един политически дебютант. Реториката на лидери, които обещават да действат от и в името на хората, защото елитите ги мамят, е във възход - също като схемите "Понци", при които надеждата на новите участници осигурява печалбата на първите, докато измамата рухне под собствената си тежест.

В днешния свят обществените отношения са подложени на бум от "иновации". Старите матрици се разпадат под влияние на геополитически сътресения и технологични ускорители, но и под влияние на социалните мрежи, осигурили глас и видимост на всеки отделен човек. Новите движения не са леви, макар да говорят за социални неравенства, но и десни не са - въпреки че проповядват ред, сигурност и традиционни ценности. Техните лидери, които "въстават" срещу старите елити, предпочитат да налагат изборна автокрация като унгарския премиер Виктор Орбан.

И всичко това като в стария и фалшив социалистически лозунг: "Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!". Но накрая човекът се оказва забравен, а благата - присвоени от номенклатурния елит. Подобно политическо заклинание си е избрал и олигархът и лидер на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски, в името на хората работи и председателят на ГЕРБ Бойко Борисов, в каузата "демокрация" се кълне президентът, в българското величие - лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. Покрай българщината и речитативите за народната сила последните двама минават през Шипка за Кремъл.

Таймингът - и ефектите върху системата

Дори Румен Радев да създаде партия, която да влезе в следващия парламент, за реална деконструкция на "старите елити" ще са му нужни съюзници. От сродните по реторика формации - ИТН, "Величие" и МЕЧ - последните две са застрашени да останат под чертата, ако "президентската" я прескочи. Следователно ще си търси други евроскептици, защитници на националната идентичност и консервативното образование, за управление - защото към това се стремят Радев и кръгът му. Но защо само такива? Може да се опита да реконструира едно мнозинство антиПеевски-антиБорисов и тогава ПП-ДБ ще са в трудната позиция да направят избор.

Развитието на тези хипотези зависи от бъдещ резултат на бъдещи избори, за каквито пак започва да се говори. От значение за изхода от тях е дали ще са преди или след 1 януари 2026 г., когато се очаква България да стане 21-ата държава в еврозоната. "Опасявам се, че може да има избори през октомври и мнозинството от проевропейско да стане проруско", заяви по bTV председателят на бюджетната комисия Делян Добрев (ГЕРБ), провокиран от намерението на "Продължаваме промяната" (ПП) да поиска вот на недоверие на правителството.

Не за първи път ПП казват, че ще го направят след очакваните тази седмица конвергентни доклади за готовността на България да приеме еврото. Все още няма потвърждение от коалиционния им партньор "Демократична България" (ДБ), че ще се присъединят към тези опозиционни действия.

Ако България влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г., това ще отнеме от енергията на бъдеща "президентска партия" на избори догодина, особено ако тя се опитва да мобилизира обществена подкрепа чрез суверенистки и евроскептични послания. Еврото ще е факт и ще изчезне част от анти-ЕС енергията - ще е трудно с пропагандата на плашене колко е лошо, след като няма сривове и животът продължава.

Тогава фокусът на посланията ще трябва да се премести към някакъв нов тип социален патриотизъм. Във Франция Марин льо Пен обещаваше защита на френската идентичност и социална държава само за французите. Под претекст за социална справедливост не пречи да се адаптира и на българска почва и така "президентската" партия ще се разграничи от конкурента "Възраждане", използващ предимно антиевропейска реторика.

Без звезден прах

Макар и с имидж на борец срещу партиите и "черната дупка на олигархията, която все повече поглъща българската политическа система", Радев не се къпе в звездния прах на първия президентски мандат. След управлението на служебните му правителства и вредния за българските национални интереси договор с "Боташ", сключен от последното от тях, репутацията му не е така бляскава.

Поради популисткия си наклон бъдещата "президентска" партия има шансове да привлече избиратели от всички формации. От ГЕРБ ще вземе консервативни, разочаровани и евроскептици, от "Възраждане" - по-умерени патриоти, които търсят силна, но не толкова радикална национална алтернатива, от БСП - леви гласове и соцносталгици.

Дори ПП-ДБ рискуват да изгубят част от периферията си, привлечена от посланията срещу корупционното задкулисие, които Радев експлоатира. Войната в Украйна извади на преден план проруските уклони на президента, за чийто втори мандат през есента на 2021 г., когато се състояха и парламентарни избори, гласуваха и 91% от пусналите бюлетини за ПП, както и 70% от гласувалите за ДБ, сочат данните на Алфа Рисърч.

Парадоксът е, че политици със симпатии към руския режим - люлка на олигархията, ще громят българската такава. Но… "нероден Петко" всичко може.