Левон Хампарцумян пред ФАКТИ: Ние сме в еврозоната на 80% от 1997 година

Готови ли сме за предизвикателството да приемем еврото и какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори финансистът Левон Хампарцумян.

- Г-н Хампарцумян, плаши ли ни президентът Радев с увеличението на цените, докато приемем еврото или говори истина. Какво мислите…
- Не искам да коментирам много президента Радев, защото трябва да уважаваме институцията и човека в институцията. Сега неговите съветници са му казали нещо за повишаване на цени. И това може да бъде тълкувано по един или по друг начин. Визирам тезата за това как цените ще се вдигнат. А лятото, както знаем, храните по естествен начин поевтиняват, защото има сезонни продукти, има сезонни флуктуации на цените, има инфлационен натиск върху цените. Последните години виждаме един технически спор за някакви малки проценти, с които се вдигат цените, когато страна приеме еврото. Дават се примери в страни като Хърватия или където да било как се вдигнали, пък не се вдигнали… Така само се отклонява разговорът, че ние не трябва да бъдем в еврото. Чуваме как трябва да се отложи с една, две или 10 години влизането. Това няма да донесе никакви специфични преимущества за България.

- Готови ли сме да приемем еврото, или има и цел просто политиците да говорят какво са направили, какво са постигнали?
- Да, ние сме готови. Ние сме в еврозоната на 80% от 1997 година.

- Защото имаме фиксиран курс?
- Точно така. Имаме политически ангажимент и фиксиран курс с всичките му ефекти, които този курс оказва върху българската икономика. И тези ефекти отдавна са осъществени. Сега споровете, че някой търговец ще се събуди някоя сутрин и реши да вдигне цената на чаша кафе за хората… Това няма нищо общо с нашата готовност или неготовност за еврото. Това са търговски практики. Цените се държат в някакъв баланс от две неща - конкуренция и контрол. Всеки опит да се администрират централно цените е, как да кажа, неуместен. Сега президентът говори за някакви буфери. Какъв е този буфер? Кой ще го администрира? Как ще се прилага? Това са сложни думи за прости хора.

- Влизаме в еврозоната, приемаме еврото и Валутният борд, в който сме в момента, приключва. Това какво означава…
- Означава, че нямаме вече Валутен борд, защото ще приемем еврото с курс, който е записан в закона.

- И тогава вече Европейската централна банка ли ще определя това, което Валутният борд правеше досега, или ще имаме „шапка“ в лицето на Европейската банка?
- Европейската централна банка си има своята политика. Българската народна банка - като подразделение на Европейската централна банка, ще има задължение да изпълнява задачите, които ще се решават на местно ниво. Ние си имаме закон вече няколко години откакто сме в банковия съюз и това нещо няма как да се усети от улицата. Хората, които професионално се занимават с финанси и икономика, не се стресират от това. Това, което сега се опитват дадени хора, е да говорят неща към немного просветени хора, което не е недостатък. Става въпрос за цифри, проценти. Да, не всички са длъжни да имат финансово образование и така нататък. Казват ни какво е станало в Хърватска, в Словакия, в прибалтийските републики. Това са държави, които имат близка по структура икономика каквато е нашата, и, както виждаме, съвсем добре се справят. Даже и по-добре, отколкото ако нямаха евро.

- Какво ще се промени за хората и какво за бизнеса, когато приемем еврото?
- Защо разделяте хората от бизнеса.

- Под хората визирам дали ще има разлика в покупателната способност на човек, който работи на заплата?
- Цялата тази история с хората така, хората онака… Имаме икономически активни хора. Някои не са на заплата, други са. Един мениджър с шестцифрено възнаграждение в голяма компания също е на заплата. Той от хората ли е, или не от хората? Не мога да разбера. Тази работа с хората е по-скоро в арсенала на популизма. Ние имаме хора, които са с определено образование и определени отговорности в икономиката. За тях нещата са ясни от години. Имаме и някакви други хора - политици или икономисти, които определено се опитват да ни уплашат, че като дойде еврото, нашата позиция ще се влоши. И понеже не могат да кажат „няма да влизаме в еврото“, казват че ние ще приемем еврото, но след 10 или 20 години, след не знам си колко години. Нищо в структурата на българската икономика няма драматично да се промени в следващите няколко години, за да кажем, че тогава ще сме „по-готови“ отколкото сега.

- Досега забавихме ли се, че не сме в еврозоната?
- Ние сме в еврозоната в голяма степен и това няма никакво значение. Растежът в икономиката не е свързан със системата, с която измерваме икономическия успех или неуспех. Това, че не сме в еврозоната определено влияе върху държавните финанси, върху цената, на която българската държава се финансира, върху репутацията на държавата, върху инвестициите и разни други неща, които са много важни за развитието на икономиката и за хората, ангажирани професионално в нея.

- Ако трябва да обобщим, реално ли е сега да се случи всичко това?
- Защо да не е реално…

- Защото все още нямаме конвергентния доклад?
- Надявам се докладът да е положителен, защото - ако не е положителен, това означава сериозен неуспех за България. Не забравяйте, че ние сме в активна фаза на процедура по т.н. ERM2 и е хубаво тази процедура да завърши с успех. Защото неуспехът би се отразил моментално върху рейтинга на държавата, върху репутацията на държавата, върху очакванията на икономически активните хора в България. Освен това няма да просперираме, ако се равняваме по най-слабите в икономиката. Обратното - трябва да се стремим към водещите страни.