Доц. д-р Борислав Цеков: Краят на евразийския проект за България

Знаете ли защо руският сектор у нас, след мимолетно-илюзорния си фантазъм как Путин и Тръмп щели били „да се разберат“, че България пак става руска зона на влияние, в крайна сметка изпадна в агресивно отчаяние? И защо предстоящото и неизбежно, слава Богу, въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г., ги доведе до крайности - призиви за „последна битка“, крясъци за проливане на кръв, охкания за „спасяване“ на България, които бяха щедро обслужени и от политическия волунтаризъм на Румен Радев, който поиска референдум в нарушение на Конституцията и стратегическите цели на България?

Защото с въвеждането на еврото се слага точка на евразийския проект за България, към който ретроградни среди се опитват да ни тласнат от години. Прочее, тъкмо за да не допуснем тези среди да слагат прът в колелото на Историята, още през 2005 г. включихме в Глава първа „Основни начала“ на Конституцията ясен геополитически фундамент – България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз (чл. 4, ал. 3 КРБ). Не на Евразия, не на БРИКС, не на китайския „Един пояс, един път“. Който има илюзии за друго бъдеще, не трябва да разчита на някакви правителствени мерки, президентски укази, референдуми или партийни политики, а да спечели доверието на народа в избори, да получи конституционно мнозинство и да предприеме успешни стъпки за конституционна ревизия.

Има исторически моменти, в които един народ застава не просто пред геополитически избор, а на ръба между светлина и мрак, между бъдеще и гибел. През 718 г. хан Тервел опазва цивилизационната същност на Европа, като дава решителен принос за отблъскването на арабското нашествие и обсадата на Константинопол. В западния край на континента, при Поатие, Карл Мартел също спира арабската експанзия. Двама владетели, два народа, две битки – една Европа. Тези събития не са просто спомени от миналото – те са уроци от вечността: щитовете на цивилизацията се коват в решимостта на народите да останат верни на своята същност.

Днес Европа отново е обсадена. Не от мечове и обсадни машини, а от хибридни атаки, евразийски идеологии и проекти за ревизия на демократичния ред. Няма армия, която да строи лагери пред стените ѝ, но има мрежи, които ги подкопават отвътре. В този смисъл, за нас Европа е „новият Константинопол“ - не като географско или административно понятие, а като състояние на политическа и институционална цялост. Крепостната стена, която пази самата сърцевина на Европа, е единната европейска валута. Тащр стена охранява нашия цивилизационен модел. Модел на демократичен правов ред, свобода, солидарност и интеграция. Затова въвеждането на еврото не е просто икономически акт или нормативна процедура. Това е завършек на едно цивилизационно завръщане към Европа, започнало с Освобождението, но прекъсвано от войни, от потиснически режими, и окончателно затвърдено с членството в НАТО и ЕС – най-голямото достижение на българската държавност след Съединението през 1885 г.

Еврозоната не е просто валутен режим. Тя е ядро – правно, политическо, институционално. Да бъдеш в нея означава да имаш не само обща валута, но и обща отговорност. Да бъдеш извън нея, означава да останеш в сива геополитическа зона, където гласът на България е заглушен от ехото на чужди амбиции. В нашата част на Европа, която вековно е била откъсната и прикачена към евразийските държавни и цивилизационни модели, няма място за цивилизационен неутралитет. Защото има само два полюса: волята на свободния човек и сянката на външната принуда. Друго е в Централна Европа, още по-друго е в Скандинавието, върху които евразийството исторически е хвърляло само бледи и мимолетни сенки. Затова не ни сочете за пример, че там имало държави, които не са въвели все още еврото.

Този избор не може да се разбере пълноценно извън сблъсъка между двата цивилизационни модела, които днес оформят стратегическия хоризонт на Европа – европейския и евразийско-руския.

Първият се основава върху върховенството на правото, демокрацията, плурализма, личната свобода, пазарната икономика. Това е модел, който уважава различията и ги превръща в ресурс за развитие.

Вторият – евразийският – е централизирана структура, изградена върху подчинение, самодържавие, имперска йерархия и култ към държавата. В него държавата е господар, свободата – заплаха, а външният свят – враг. Идеологът и говорител на кремълското самодържавие, Александър Дугин, не крие, че целта им е не просто да противопоставят Русия на Запада, а да го дестабилизират отвътре, да го подменят. Именно затова България е стратегическа цел - тя е на ръба между тези два свята. И нейният геополитически избор е символен за силата на европейския модел и за способността на евразийския да прекърши Европа.

Истината е, че с въвеждането на еврото България става част от „крепостта Европа“ - този често метафорично използван израз, който днес има не само геополитическо, но и дълбоко цивилизационно значение. Тази крепост не е бариера срещу другостта, а преграда срещу безредието; не е изолация, а защита на онова, което е извоювано с кръв, разум и морал – човешкото достойнство, свободата, правото на различие. „Крепостта Европа“ не е „тюрма на народите“, а дом със здрави основи – институции, които пазят, а не подчиняват; правила, които свързват, а не разграждат; солидарност, която лекува, а не експлоатира.

Дугин разглежда Балканите като „разломна зона“, а България – като плацдарм за руско влияние. За дугинизма и евразийщината Западът е морално прогнила общност, свободата – болест, а демокрацията – измама. Тяхното решение: нова империя, управлявана от Кремъл. В този евразийски проект за България се предвижда не съюз, а подчинение. Не сигурност, а зависимости. Не културен диалог, а културна резигнация пред фалшивия великоруски прочит на историята. Инструментите му са хибридни: финансиране на радикални формации, ерозия на доверието в институциите, внос на пропаганда и фалшифициране на историята, култивиране на енергийна уязвимост. Но целта е една – България да остане извън ядрото на Европа. А това значи - и извън еврозоната.

Ето защо, освен всичко друго, еврото е и цивилизационен щит. И граница. Бариера срещу геополитическото завръщане към миналото. Затова въвеждането му, като естествен завършек на европейската ни интеграция, довежда до тремор руския сектор. След 1 януари 2026 г. вече ще бъдем окончателно част от „крепостта Европа“, а няма да лагеруваме в буферна зона в подножието ѝ. Това слага точка на евразийския проект за България, чрез който твърде често в българския живот са имплантирани токсично ретроградие, зависимости и заблуди. Ще обезсили политическите сенки, които паразитират върху страховете и колебанията, и духовната амнезия, която иска да блокира бъдещето на нацията. И когато празнуваме този исторически успех догодина, от руския сектор ще чуете само безсилното ръмжене на рухналите илюзии, че България може да бъде изведена от ядрото на Европа и прикачена към прашасалите евразийски коптори, управлявани от кремълското самодържавие.