Дело приключи по изтичане на давност от 10 г., а виновни за смъртта на родилка няма? Адвокат Гънчо Гънчев пред ФАКТИ

През месец май 2025-а година се навършват 10 години от смъртта на родилката Преслава Първанова. Дали някой я помни, а!? Случаят е от преди 10 години. 10 години минаха. 10 години! 10 години! Колко са 10 години? Именно затова, ще си говорим – 10 години. Ако едно дело не приключи 10 години – край. Изтича по давност. Какъв бе казусът преди 10 години? Преслава издъхна ден, след като роди дъщеричката си Димана. Наскоро, Софийска градска прокуратура прекрати наказателно производство, което водеше за трагедията. Това става само месец, преди то да изтече по давност. Припомняме, че 29-годишната жена от Карлово, която беше адвокат в столична кантора, почина на 15 май 2015 година в болница в столицата. Дело приключва по давност или колко е бързо българското правосъдие... Пред ФАКТИ говори адвокат Гънчо Гънчев, който представлява Юлиан Първанов, съпруг на починалата.

- Адвокат Гънчев, случаят с Преслава извървя 10 години в съдебната ни система. Защо стана така, какво не се случи както трябва, за да има справедливост?
- Справедливостта означава всеки да получава това, което заслужава – според делата си, нуждите си или заслугите си, в зависимост от контекста. Това включва: Равенство пред закона – всички хора трябва да бъдат третирани еднакво, независимо от пол, произход, религия или социален статус. Честност – решенията трябва да се взимат обективно и без пристрастия. Отговорност – когато някой причини вреда, трябва да понесе последици, а пострадалият – да получи компенсация или подкрепа. Разпределение на ресурси и възможности – хората трябва да имат достъп до основни нужди и шансове за развитие, независимо от началната им позиция в живота. Справедливостта не винаги означава "всички да получават еднакво", а по-скоро "всеки да получи това, което е правилно и заслужено за него".
В случая с Преслава, за съжаление, както каза и съпругът ѝ Юлиан Първанов през тези 10 г., особено сега след прекратяване на производството, той се е почувствал по-скоро като глупак. Това е усещането. Някой ни прави на глупаци! Дали е прокурор, разследващ, вещо лице, или съдия – това е без значение. Цялата система ни прави на глупаци.

За съжаление, случаят с Преслава Първанова не е единичен, а по-скоро е хроничен за нашето правосъдие.

Преслава беше едва на 29 години, когато почина на 15 май 2015 г. в столичната болница „Д-р Щерев“ ден след раждане при планирано цезарово сечение. Операцията ѝ е преминала успешно, без усложнения и на бял свят се появява здраво момиченце – Димана. Въпреки това, на следващия ден Преслава внезапно колабира и умира. Версията на болницата е, че причината за смъртта и е масивна белодробна тромбоемболия – състояние, което може да бъде фатално и често е трудно предвидимо дори при съвременна медицинска грижа. В голяма част от заключенията при смъртта на родилки това е задочната диагноза. Семейството на Преслава – съпругът ѝ Юлиян и баща ѝ Димо Аризанов – и тогава, и днес изразяват съмнение за безпристрастността на провежданото производство и настояват за пълно разследване. По данни от клиничните показатели Преслава е била здрава, без хронични заболявания, така че нищо не е предвещавало трагедията.

Съпругът ѝ и днес заявява, че не е получил официален резултат от аутопсията

дори месеци след инцидента, което поражда допълнителни въпроси и тревоги. Отговор на въпроса защо и как се случи тази трагедия нямаме и до днес. Въпросите остават, но, за съжаление, отговори няма. За съжаление, както клиентите ми така и много други българи в тази позиция загубиха доверие в правосъдната ни система.
Самото производство се водеше по хипотеза на чл. 123 ал. 1 от НК - който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. Кое е жалкото тук? Жалкото е, че месец преди да настъпи общата давност за престъплението по чл. 123, ал. 1, а именно 10 г. прокуратурата прекратява производство, поради липса на доказателства за вина на лечебното заведение. Т.е. при това положение няма как прокуратурата да бъде обвинена, че го е прекратила по давност, защото е прекратено преди изтичането на законоустановения срок. Не е ли това висша форма на лицемерие и подигравка с мъката и очакванията на близките?
За повече яснота на вашите читатели: Институтът на давността в наказателното производство е разгледан в разпоредбите на чл. 80, 81 от НК. Във връзка с приложението са постановени и задължителни актове на ВС – Тълкувателно решение № 28/02.03.1959г. на ОСНК и Тълкувателно решение № 96/01.11.1961г. на ОСНК. Според чл.81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в предходния член ( чл. 80 от НК). Според чл. 80, ал.1, т. 3 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на десет години за наказания, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. По този начин т.н. „абсолютна давност“ за престъпление по чл.123, ал.1 от НК е 15 години. За да бъде приложима обаче „абсолютната давност“, е необходимо наказателното преследване да е било водено срещу ОПРЕДЕЛЕНО ЛИЦЕ. В случай, че не е било възбудено наказателно преследване срещу конкретно лице (делото е водено срещу неизвестен извършител, както е в случая) се съблюдава т.н. „ОБЩА ДАВНОСТ“, която в случая е 10 години (чл. 80, ал.1, т. 3 от НК). В този смисъл е задължителната съдебна практика, според която давността може да бъде прекъсвана само когато действието на надлежния орган за разкриване на извършеното престъпление е насочено към конкретно лице (Тълкувателно решение № 28/02.03.1959г. на ОСНК). В противен случай действията не прекъсват давността. Действия, които прекъсват давността, са призоваване на обвиняемия, разпит на обвиняемия, изготвяне на обвинително заключение, внасяне на делото в съд. В настоящия случай няма извършено нито едно такова действие спрямо конкретно лице. Действията на прокуратурата са законни, но дали са морални?

- Вие обжалвате пред Софийски градски съд прекратяването на наказателното производство. Това отчаян ход ли е?
- Това е единственото, което можем да направим на този етап. Надявам се СГС да приеме доводите ни за незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на СГП и да го върне обратно на прокуратурата за доразследване. Но това няма да реши проблема, защото сме в хипотезата на изтичаща давност за престъплението по чл. 123, както посочих и по-горе.
Погасяването на наказателно преследване и на наложеното наказание е свързано с изтичането на срок, който в правото се нарича давност.

- Какви са видовете давност?
- В наказателното право различаваме два вида наказателноправна давност - в зависимост от това дали има постановена присъда/определение по чл. 68 или няма постановени такива съдебни актове. Първият вид е давност, която изключва правото да се осъществи наказателно преследване. Тя е уредена е в член 80 и 81 от Наказателния кодекс и погасява правото на държавата да възбуди наказателно преследване, срещу определено лице, за извършено престъпление от общ характер. Според член 80, ал. 1 от Наказателния кодекс, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на посочените в т. 1-5 срокове. Важно е да се установи началният момент, от който започва да тече давността. Той зависи от вида на престъплението, периодът на извършването и съответното наказание.
Давността спира да тече, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Предварителен въпрос е, например, одобряването на някой действия по разследването от компетентния съд.

Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи (такъв, който има правомощие да го извърши), предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.

След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване не се осъществява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, срока посочен в чл. 80, ал. 1 от НК.
Вторият вид е давност, която погасява правото на държавата да изпълни наложено наказание. Тя е уредена е в член 82 от Наказателния кодекс и погасява правото да бъдете преследвани, от държавата, предвид факта, че от влизане в сила на присъдата, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 от НК – от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68, са изтекли сроковете посочени в чл. 82, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Давността се прекъсва с всяко предприето действие на съответния надлежен орган, спрямо осъденото лице за изпълнение на присъдата. След като свърши действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.
Като обобщение бих казал, че дали ще се докаже вината на лекар, акушер-гинеколог, медицинска сестра или какъвто и да е медицински персонал, ако е налице изтекла давност, отговорност на същите не може да бъде търсена.

- Какво се оказва. Въпреки многото експертизи, повечето от които седморни, нито една от тях не дава яснота каква е причината за трагедията. От експертиза до експертиза и така 10 години…
- Прекратяването на преписката е на основание заключение на наблюдаващия прокурор от СГП, че отговорите на вещите лица са дали отговор на всички въпроси, касаещи настъпилата смърт на родилката, подплатени от разпита на свидетелите и приобщената медицинска документация. В постановлението си наблюдаващият прокурор е посочил, че липсва причинно-следствена връзка между нарушената норма или правило на дееца и смъртта на родилката. Според наблюдаващия прокурор, белодробната емболия не е необичайно усложнение, не може да се предвиди и предотврати, дори и на фона антикоагулантна профилактика.
Без причина наблюдаващият прокурор е приел, че „дори ако основното поддържане на живот, осъществявано без специална екипировка, не е било изпълнено в частта си „обдишване“, това не би повлияло на фаталния край. Това е пълен абсурд! Прокурорът е приел, че дори на родилката да не е оказана първа помощ и последващо обдишване с апарат и то от анестезиолог, с апарат и поддържане на дихателната дейност, тя пак е щяла да почине.

Налице са сериозни противоречия в самите седморни медицински експертизи.

а първо място се сочи като причина за смъртта – масирана мастна белодробна тромбоемболия. Според прокурора „не може да се изключи състоянието да е възникнало в резултат на дисеминирани /множествени/ емболии в съдовете на среден калибър и с последващ пулмо-коронарен рефлекс с остро настъпило исхемично увреждане на миокарда.“ „Мастна емболия в белите дробове е заела над 50 % от белодробните капиляри“. Кой и как изчисли, че става въпрос за 50% запушване на капиляри? Твърди се, че такова усложнение е непредвидимо, но НЕ СЕ СОЧИ причината за настъпването му. Сочи се, че „липсва профилактика и няма средства и клинични методи за овладяването му“. Забележете, навсякъде в постановлението се говори за вероятности и възможни причини за смъртта, но в диспозитива на постановлението прокуратурата е категорична, че причината за смъртта е масирана мастна тромбоемболия.

На второ място сочи се, че Преслава е имала сърдечно заболяване, което не е могло да бъде установено по време на бременността, но е установено след извършената аутопсия.

Доказателства в тази посока не са събрани. И следват отново предположения от страна на наблюдаващия прокурор.
На трето място, поради умишлени действия или бездействия от страна на прокуратурата и вещите лица се избягва въпросът за установеното кръвонасядане в тилната област, в областта на продълговатия мозък, вследствие от падането на Преслава Първанова. Твърди се, че нараняването е повърхностно, но данни за извършени проверки и медицински документи, които да сочат това твърдение не са част от приобщените материали по делото. Същото влиза в противоречие със снимков материал и данни от извършената аутопсия. Липсват доказателства, които да сочат има ли причинно-следствена връзка между падането и настъпилата смърт. Искам да отбележа, че само ден, след като обжалвахме постановлението на прокуратурата за прекратяване на производство, получихме отказ за ексхумация на трупа и то без право на обжалване.
Безпредметно е и да коментирам множеството противоречия в показанията на медицинския персонал, които са диаметрално противоположни. Същите са направили впечатление дори на вещите лица.

Следва…