Проф. Пенчев: Левът е относително независим само между 1990 г. и 1997 г.

Периодът от 1990 г. - 1997 г. е вероятно единственото време на относителна независимост на българския лев. Някои хора може би имат хубави спомени от тогава, но в социално-икономически план тези години са проблемни и много тежки. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS единственият професор по стопанска история в България - проф. Пенчо Пенчев. В предаването той представи историята на българския лев и на парите по българските земи - от времето на Османската империя до днешни дни.

В месеците преди приемането на еврото в България като официална разплащателна единица, гласовете, които твърдят, че по този начин страната ни губи суверенитет и независимост, стават все по-кресливи. Според професор Пенчев обаче "независимост на валутата" е нелогична конструкция.

"От икономическа гледна точка няма смисъл в твърдението за независима валута. Икономическата логика е да сме зависими - от този, който продава мляко, защото искаме мляко, студентът да е зависим от мен, защото ще го изпитвам, вие от зрителите, защото те трябва да ви гледат. Така ставаме по-добри в това, което правим, предлагаме по-добра стока или услуга и ставаме по-богати. В момента се гледа емоционално на тази тема”, каза той.

По времето на Османската империя българите са използвали всякакви видове валути, които са широкоразпространени във владенията на Султана - турски лири, всякакви видове европейски монети, руски рубли, американски долари, че дори и индийски рупии.

Промяната идва със създаването на БНБ - през 1879 г.

"БНБ е създадена като търговска банка, държавна търговска банка. Основният ѝ капитал е 2 милиона френски франка. Счетоводната единица на БНБ тогава е френския франк”, коментира проф. Пенчев. Според него в онези години на теория е можело да си направите и депозит в централната банка. „Стопанският живот обаче е бил толкова ограничен, че банката отказвала да приема депозити, защото нямало достатъчно кандидати за кредити, така че да работи като истинска банка”, каза той.

Българският лев се ражда на 21 май 1880 година, когато министър-председателят Петко Каравелов внася проекта за сечене на монети - лев. В първите години се секат само дребни монети, по-късно започва отпечатването на и на банкноти. Оказва се обаче, че българите нямат сантимент към новата си валута.

"Никакъв сантимент нямат българите към новата си левова валута. Българите са използвали дребните пари, големите банкноти или златни монети се крият, използват се дребните монети. Сантименти нямат никакви. Една част от българите дори с години не са разбрали, че са изсечени български монети”, посочи проф. Пенчев.

Какво се случва с българският лев с идването на комунистическия режим? Отговорът:

"Българите реагират с една спонтанна рационалност на този преврат - парите изчезват. Дори наличните банкноти просто изчезват, изчезват и съкровищните бонове.” Според проф. Пенчев причината е в това, че хората осъзнават, че политическата партия зад преврата е комунистическа, а тя се обявява срещу частната собственост, знаят какво се е случило в СССР. Хората са имали някаква спонтанна рационалност. Предпочитат да вложат парите в нещо.

„Дори преди преврата по време на войната цените на всичко започва да расте, най-вече на недвижимата собственост. Един средно голяма апартамент 1939 г. е бил 160 000 лв., а 1941 - 500 000 лв. Защо? Хората бягат от парите, страх ги е от инфлацията и затова си купуват най-сигурното - имот. Златото също изчезва, само на много висока цена може да се намери”, посочи той.

"От политиците до обикновените хора биха били безкрайно учудени. Те биха били учудени и от това какво представляват днес парите. Цялата драма, цялото изкуствено напрежение би ги учудило безкрайно - от Петко Каравелов, през комисията по пускането на лева, през депутатите до хората. Всички биха били изумени."

► Валутният борд в България вероятно пише своята епитафия в историята на българските финанси, след като е почти сигурно, че от първи януари на следващата година, страната ни ще стане 21-вият член на еврозоната и от лева ще преминем към еврото. По същество валутният борд или както е неговото академично названия - Паричен съвет, е форма на монетарна политика, в която местната валута е привързана с официален и неплаващ курс към стойността на друга валута. Вероятно ще ви изненадаме, но първият валутен борд в света е построен много отдавна - през 1849 г. на остров Мавриций, който тогава е британска колония и който приема за своя котва - британският паунд. Именно колониите обикновено и исторически са тези, които приемат управление през валутен борд, за да са близо - под една или друга форма - до своя феодал. Дори днес голяма част от страните, които все още използват валутен борд са бивши колонии. Според МВФ, освен нас, в света има още 28 държави, които са в режим на валутен борд - повече от тях в Африка - Бенин, Габон, Конго, Нигер, Того. Разбира се, това не означава, че валутният борд е колониален инструмент. Освен нас, в Европа имаше още две държави, които вече приеха еврото, но го приеха от борд - това са Естония и Литва. И двете днес са част от еврозоната и при двете нямаше никакви сътресения при преминаването към общата валута, напротив - днес са по-богати.

► Валутният борд е широкоразпространен механизъм за спасяване на потъващи валути, а Аржентина е страната, в която е действал най-дълго - цели 71 години под една или друга форма, тя е имала режим на паричен съвет. Що се отнася до България, Валутният борд е официално конструиран на първи юли 1997 г. Причината е ясна на всички - правителството на Жан Виденов е докарало България до хиперинфлация, преживели сме банков срив, заплатата е стигнала два долара, а един долар е равен на 3000 лв. Стойността на българският лев е просто изгубена. Страната не може да тегли кредити от международните пазари, защото никой не ни вярва, не можем и да плащаме дълговете си. И опираме до Международния валутен фонд. Той ще ни даде пари, но само при едно условие - въвеждане на Валутен борд. Така българският лев е закачен за германската марка със знанието, че само няколко години по-късно марката ще стане евро. Още тогава е било напълно ясно за всички, че голямата цел е България да приключи своя валутен борд с влизането в единната европейска валута. Какви са основите на валутния борд? Той на първо място е котва, която държи фиксиран валутния курс, а централната банка е длъжна да обменя всеки лев за марка, а после за евро, срещу поискване. За целта тя трябва да поддържа валутен резерв от съответната валута. При система на валутен борд, централната банка няма право да кредитира правителството, няма право да води монетарна политика и е длъжна да инвестира натрупванията в резерва на борда.

Как да разпознаем фалшивите евробанкноти

► Ето защо валутният борд е система на стабилност, защото всеки лев е покрит със стабилна валута - в нашия случай евро. Всеки лев е просто разписка за евро, негов аватар. Какви са резултатите от борда? Безспорни. Ако натрупаната инфлация от 1990 г. до 1997 г. е била цели 210%, в първите години на борда тя се свива до под 6 на сто. Преди борда икономиката ни вместо да расте всъщност се свива и отбелязва спад от 5 на сто. След това Брутния не вътрешен продукт започва да расте - до над 4 процента. Държавният ни дълг преди борда е фантастичните 168%, а в годините след това е свален до 75%, за да стигнем днес до нива под 30% от БВП. Именно заради тези резултати българите днес имат почти фанатична вяра в него. Накрая искаме да ви кажем и на кого трябва да благодарим за него. Макар американския професор от универитета "Джонс Хопкинс" Стив Ханке често да е сочен за баща на нашия валутен борд, той всъщност има много бащи и те са българи: Стефан Софиянски, Иван Костов, Светослав Гаврийски, Димитър Костов, Муравей Радев, Димитър Радев - настоящият гуверньор на БНБ.