Борислав Сарафов: Бавенето на дела с години трябва да спре

„Нямаме време за губене. Шофьорите, причинили смърт на пътя, особено след употреба на наркотици и/или алкохол, трябва да получават бързи наказания. Събрахме се представители на трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Искаме да покажем, че имаме пълно единомислие, единодушие и синхрон в нашите идеи и намерения да работим, всеки в рамките на своята компетентност. Силно ангажиран съм с каузата на родителите и близките на загинали на пътя. Чух ви, нищо не ни мотивира повече да работим по-добре и по-съвестно от вашите сълзи и мъка“.

Това каза и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов на брифинг в Съдебната палата след работна среща с министъра на правосъдието Георги Георгиев и председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси в 51-вото Народно събрание Анна Александрова. На нея присъстваха и представители на сдружения на близки на загинали и пострадали при пътнотранспортни произшествия.

В хода на работната среща Борислав Сарафов представи анализ на причините за забавяне на разследванията на пътнотранспортни произшествия с причинена смърт, изготвен по негово разпореждане от 5-те апелативни прокуратури в страната и Върховната касационна прокуратура.

Главният прокурор подчерта, че е изненадващото нивото и дълбочината на проблема с липсата на вещи лица и навременното изготвяне на експертизи.

„Водеща, ключова, а често и единствена причина за забавянето на делата за причинените катастрофи със загинал, е продължителният период, необходим за изготвянето на експертизите, без които е невъзможно приключването на разследването с обвинителен акт“, каза Борислав Сарафов. Той поясни, че за съжаление експертизи и по други дела, се бавят не с месеци, а с години и това „категорично трябва да се промени“.

Сарафов заяви, че не само като главен прокурор, но и като баща, приема със свито сърце благодарността на родители, които виждат, че за два или за шест месеца прокуратурата може да приключи своята работа. „Това трябва да се превърне в практика, защото знаете, че бавното правосъдие се явява отказ от правосъдие“, допълни Сарафов. Той подчерта, че тук е мястото на държавата да осъществи реалната, истинската съдебна реформа, която гражданите очакват.

„Съжалявам да го кажа, но всякакви други законодателни експерименти, прокарвани в последните години, изглеждат жалко на фона на човешката мъка“, каза Сарафов.

Главният прокурор припомни, че неведнъж е поставял проблема с вещите лица на общественото внимание, включително и в концепцията си за работа на прокуратурата, която бе внесена през октомври 2024 г. във Висшия съдебен съвет, и изрази удовлетворението си, че сегашният министър на правосъдието е припознал този важен въпрос и работи за неговото решаване.

Министър Георги Георгиев посочи, че Министерството на правосъдието вече е изготвило законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, с които „драстично се затяга контролът върху вещите лица“ по автотехническите експертизи - ключови по делата за пътнотранспортни произшествия. Той представи и други законодателни мерки като уточни, че се работи по изцяло нов закон за вещите лица.

Председателят на Комисията по конституционни и правни въпроси в 51-вото Народно събрание Анна Александрова заяви, че предстои разглеждане на пакет от законопроекти, включително внесените от Министерство на правосъдието, които се очаква да бъдат приети до края на юли т.г. “Обнадеждена съм от това, че институциите си говорят“, добави Александрова.

На срещата присъства и Николай Попов, баща на загиналата при катастрофа на пътя между селата Телиш и Радомирци 12-годишна Сияна, който заяви, че е обнадежден от волята на институциите да работят заедно. Вижда се, че има воля за промяна, тя вече е започнала, каза Николай Попов.

Главният прокурор постави на обществено внимание и друг съществен проблем, породен от прибързани и приети на сляпо законодателни промени, насочени единствено към „деструкция и унищожаване на прокуратурата“. С тях бе въведено ограничение от 6 месеца за командироването на прокурори и следователи, което не важи за съдиите. Сарафов подчерта, че ръководителите на прокуратури от страната предупреждават за кадрови проблем, който в крайна сметка ще доведе до значително забавяне на различен вид дела, дори до отлагането им с години. Шестмесечният срок за командироване прави невъзможно качественото и ефективно приключването на тежки разследвания.

„Държа да подчертая този проблем. Не желая институцията Прокуратурата на Република България да носи отговорност за недомислиците в закона“, заяви Борислав Сарафов. Той предупреди, че към момента прокуратурата няма възможност да контролира контролните органи в държавата, тъй като тази функция ѝ бе отнета с промени в закона и закриването на Върховната административна прокуратура. Главният прокурор посочи, че е необходима промяна в Закона за съдебната власт, с която по отношение на командироването статутът на прокурорите и следователите да се изравни с този на съдиите.